Вярно, че на екрана бяхме ние — свирехме на обичайната си уредба, облечени в обичайните си концертни облекла. Само едно нещо не беше както трябва.
До този момент никой от нас не беше виждал тенора, който пееше заедно с нас.
Тенор?
Това парче винаги досега се изпълняваше от страстното контралто на Мадонет.
14.
След телевизионната загрявка изсвирихме парчето си. Доста вяло, трябва да призная. Не че публиката го забеляза. Всички бяха пощурели, само заради факта, че присъстват НА ЖИВО. Подскачаха, размахваха ръце и крещяха. Но когато Железния Джон се изправи и се включи в хора ни „Мощ, Мощ…“, всички се развикаха, зареваха и запяха с нас. Когато и последното „Мощ“ беше омощено, залата избухна в гръмки, страстни аплаузи, които продължиха до безкрай. Железния Джон благодетелно се усмихна на това масово въодушевление и най-накрая вдигна ръка, за да ги усмири. Настъпи внезапна тишина.
— Присъединявам се към вашия ентусиазъм. Но сега трябва да оставим време на почетните ни гости да си починат след изнурителния ден. Убеден съм, че ще ни свирят още много пъти. Запомнете, че те остават при нас завинаги. Те са привилегировани да бъдат допуснати в Рай като пълноправни граждани и да живеят до края на живота си в нашата хубава страна.
Последваха нови изблици на мъжка радост. Потиснахме огромното си удоволствие от тази доживотна присъда и запазихме мълчание, докато прибирахме екипировката си и я подавахме на носачите роби. Публиката се изниза, все още подпявайки в изблик на музикална страст.
— Един момент — каза Железния Джон, след като изчака всички да излязат, натисна едно копче до трона и вратите тихо се затвориха. — Хубава песен. Достави ни истинско удоволствие.
— Стоманените плъхове доставят само удоволствие — казах аз скромно.
— Чудесно. — Усмивката му изчезна и той ни погледна навъсено. — Има само още едно нещо, което трябва да направите, за да ме зарадвате. Престоят ви тук ще бъде дълъг и ние искаме да бъдете щастливи. Ще направите всички ни щастливи, в това число и себе си, ако проявите известен подбор в темите си за разговор.
— Какво имате предвид? — попитах аз, въпреки че ясно разбирах накъде бие.
— Тук ние сме напълно задоволени. Приспособени и сигурни. Не бих искал да разбера, че тази сигурност е застрашена. Вие, господа, идвате в нашата земя от един твърде объркан външен свят. Галактиката живее в мир — или поне така твърдите. Ако не броим вечните и безкрайни войни и конфликта на двойствеността, от който ние тук сме освободени. Вие сте продукт на едно общество, което унищожава „Аз-а“, вместо да го гради. Вие страдате от негативизъм, който трови живота на хората, унищожава културите, отслабва дори най-силните. Разбирате ли за какво ви говоря?
Нито Флойд, нито Стинго отговориха, така че остана на мен. Кимнах.
— Разбираме. Можем да се позаядем с някои от заключенията ви, но мисля, че разбираме предмета на вашата загриженост. Мога да ви обещая, че докато се радваме на вашето гостоприемство, нито аз, нито моите колеги ще говорим с когото и да било за другия пол. Тоест за момичета, жени, мацки. Тази тема е табу. Но понеже повдигнахте този въпрос, смятам, че можем да го обсъдим…
— Не.
— Добре. Отговорът е ясен. Значи ще се радваме на вашето гостоприемство и няма да го разваляме.
— Ти си прекалено мъдър за възрастта си, млади Джим — каза той, и тънката усмивка се върна на лицето му. — Но сигурно сте уморени. Ще ви покажат апартамента.
Вратите се отвориха и той ни обърна гръб. Край на беседата. Изнизахме се колкото можем по-равнодушно. Старият Златурко ни отведе в много луксозни помещения, макар и пак от червени тухли, включи телевизора, провери дали крановете в банята работят, вдигна и пусна щорите, поклони се и излезе. Сложих пръст на устните си. Флойд и Стинго стояха трепетно притихнали, докато аз проверих стаята за подслушващи устройства с детектора, зает от Тремърн. След онова, което бяхме видели по телевизията, уважението ми към местната електроника беше нараснало.
— Нищо — казах.
— Никакви жени — каза Стинго. — При това дори не можем да разговаряме за тях.
— Мога да мина и без това за известно време — намеси се Флойд. — Но кой беше оня, дето пееше с нас в парчето?
— Оня — поясних — беше един твърде елегантен пример за първокласно електронно менте.
— Но откъде се появи тоя шегаджия? — каза Флойд. — Видя ли как свиря точно до него? Заклевам се, че изобщо не съм го виждал преди. Да не би наистина да сме се друсали с бакшийш и цялата тази планета да е просто кошмар, породен от наркотика?
— Запази хладнокръвие. Спокойно. Този момък не е нищо повече от купчина електронни байтове и битове. Някои наистина добри техници са дигитализирали цялата песен, както си пеем всички. После са вкарали анимация на генериран от компютъра певец мъж, който повтаря движенията на Мадонет. Изчистили са нейния образ, набутали са него и после са записали отново цялото парче, все едно че е на живо. Само че с него, вместо с нея.