Подскочих, сякаш ме беше ударил ток.
— Той беше! Но — как разбра?
— Казах ти, че съм чел митология. Но това, което наистина ме безпокои, не е този обучаващ филм, както го нарече. Притеснява ме фактът, че Железния Джон е тук, от плът и кръв, як и космат.
— Изтървах нишката — обади се Флойд и ни погледна. — Малко обяснение няма да е излишно.
— Наистина — каза Стинго, като отметна крак и седна на дивана. — Човечеството изобретява култури, а културите изобретяват митове, за да оправдаят и обяснят своето съществуване. Сред тях много разпространени са митовете и церемониите, свързани с ритуалите на преход за момчетата. Преходът от детството към мъжеството. Това е възрастта, когато момчето се отделя от майка си и от другите жени. В някои примитивни култури момчетата заминават и остават да живеят с мъжете, без да виждат повече майките си.
— Не е голяма загуба — измърмори Флойд. Стинго кимна.
— Трябва да си чувал това, Джим. Във всички култури майките се опитват да моделират своите синове по свой женски образ и подобие. За тяхно собствено добро. Момчетата се съпротивляват и ритуалът на преход им помага в тази съпротива. Винаги е намесен символизъм, защото символите са средство да се представят митовете, които стоят в основата на всяка култура.
Замислих се над всичко това. Главата ме заболя.
— Извинявай, Стинго, но с това последното съвсем ме оплете. Би ли пояснил?
— Разбира се. Да вземем Железния Джон. Ти току-що каза, че не си разбрал. И все пак мисля, че тази история ти е подействала емоционално.
Понечих да протестирам, но се отказах. Защо да лъжа? Нали се бях опитвал никога да не лъжа себе си. Сега беше подходящ момент да приложа това правило.
— Прав си. Хвана ме, но не знам защо…
— Митовете се занимават с емоции, не с факти. Нека хвърлим поглед към символите. Не изпразни ли младият човек езерото и не намери ли той на дъното му Железния Ханс, или Железния Джон?
— Точно така.
— Кой мислиш, че е Железния Джон? В тази история, имам предвид, не този, дето се мотае наоколо. Но преди да ми отговориш на това, кой според тебе беше младият мъж в приказката?
— Това не е много трудно да се предположи. Всеки, за когото е предназначена историята. Всеки, който я гледа. В този случай, тъй като бях сам, предполагам, че това съм бил аз самият.
— Прав си. Така че в мита ти самият, както и всеки друг младеж, търсиш нещо в езерото и трябва да се потрудиш много, много упорито с меха, за да го намериш. Сега стигаме до Железния Джон, косматия мъж на дъното на езерото. Той истински мъж ли е?
— Не, разбира се. Не би могъл да бъде. Мъжът на дъното на езерото трябва да е някакъв символ. Част от някакъв мит. Символ на мъжеството, на мъжкото начало. Първобитният мъж, който лежи под повърхността на всеки един от нас.
— Улучи, Джим — каза той тихо. — Приказката ти казва, че когато един мъж, не момче, погледне дълбоко в себе си, ако погледне достатъчно надълбоко и достатъчно дълго, ако се потруди достатъчно, ще открие вътре в себе си древния космат мъж.
Флойд престана да свири и челюстта му увисна.
— Вие, момчета, май пушите нещо, за което не знам нищо.
— Не пушим — каза Стинго. — Не пушим, а пием от извора на древната мъдрост.
— А ти вярваш ли в този мит? — попитах Стинго.
Той сви рамене.
— И да, и не. Да, процесът на възмъжаване е труден и всичко, което подпомага този процес, е добре дошло. Да, митовете и церемониите, свързани с навлизането в пълнолетие, помагат на момчетата да се подготвят, като им дават увереността, от която се нуждаят при прехода от момче към мъж. Но само дотук. Казвам определено „не“ на един мит, който се проявява като реалност. Железния Джон от плът и кръв, който води тълпата. Това тук е едно изкривено общество, без жени и дори без знанието, че жените съществуват. Това не е добре. Много е болнаво.
Тук се почувствах неловко.
— Не съм съвсем съгласен. Гледането на тази сцена ми подейства доста силно. Въпреки че трудно могат да ме избудалкат. Просто ме хвана.
— Би трябвало. Защото тя се занимава със самата същност на личността и на подсъзнателното „то“ вътре в нас. Имам чувството, Джим, че твоето детство не е било от най-щастливите…
— Щастливо! — Засмях се при тази мисъл. — Опитай се ти да отраснеш в една ферма за свинепрасета, заобиколен от пасторални селяни, чиято интелигентност не надвишава особено тази на стадата им.
— И това включва твоите баща и майка?
Опитах се да отвърна разгорещено, но усетих накъде бие. Млъкнах. Флойд изтърси мундщука на своя така наречен музикален инструмент и наруши тишината.
— Още ми е мъчно за кучето.
— Не беше истинско куче — каза Стинго и извърна поглед от мен. — Беше символично куче, като всичко останало, което видя. Кучето е твоето тяло, онова, което непрекъснато командваш: седни, вдигни лапа, помоли се.