— Ето ги резултатите — те са доста привлекателни, трябва да се признае. Докато нашите учени в естествените дисциплини вкараха мъжете в това полезно русло, инженерите ни в областта на културата проучваха мърлявите мучо-мачо теории, които ги бяха докарали до това положение. Митът за Железния Ханс беше само част от техния пантеон. Ние го опростихме и видоизменихме. После използвахме генетичната биология, за да изменим структурата на техния вожд, за да стане такъв, какъвто е сега. Отначало той ни беше благодарен, въпреки че благодарността отдавна е изчезнала.
— Колко отдавна?
— Преди стотици години. Клетъчното дълголетие беше част от трансформиращата процедура.
Започнах да загрявам.
— Бас държа, че ти си спомняш за това начало. Защото ти и останалите водещи жени сте минали през същите процедури, нали?
Тя кимна доволно.
— Твърде сте проницателен, Джеймс. Да, властите и от двете страни на стената минаха през тези процедури. Това осигурява традиция в управлението…
— Както и нуждата от секретност за съществуването на двете страни. Нали това ви държи на власт.
Мата удивено поклати глава.
— Но ти наистина си твърде проницателен. Колко бих искала ти да си вождът оттатък вместо онзи космат тъпоумник.
— Мерси за предложението, няма нужда. Значи мъжете отвъд стената не знаят, че вие, жените, сте тук. Същото би трябвало да важи и за вашите жени…
— Ни най-малко. Те знаят за мъжете, но това просто не ги вълнува. Ние сме си създали едно пълноценно и задоволително общество. Тези, които желаят, раждат деца, животът на всички е пълноценен и интелектуален.
— А религията? Вие нямате ли си някакъв женски еквивалент на Железния Джон?
Тя весело се засмя при тази мисъл, засмяха се и всички останали, които слушаха разговора ни. Дори и Мадонет се разсмя, но като срещна погледа ми, извърна лице.
— Така значи — озъбих се аз. — Много весело. Като свършите, ако изобщо свършите, бихте ли могли любезно да ми обясните кое е смешното?
— Съжалявам, Джеймс — каза Мата, която внезапно престана да се смее и отново стана сериозна. — Държахме се невъзпитано, извинявай. Отговорът на твоя въпрос е много прост. Жените нямат нужда от митове, за да оправдаят своята женственост. Всичките митове за Железния Джон, Железния Ханс, Барбароса, Мерлин и други митологични мъже, всички тези митове за героите спасители са изцяло мъжки. Само си помисли. Не правя оценки, изтъквам само наблюдения. Като например наблюдението, че мъжете в основата си са войнствени, склонни към противопоставяне, несигурни и колебливи — и изглежда, имат нужда от тези митове, за да оправдаят своето съществуване.
Имаше какво да се оспори в тази теория. Може би не много, но доста. Твърде повърхностни и едностранчиви заключения — и прекалено много рационализъм. Отложих оспорването, докато не науча малко по-добре как точно тиктака това тяхно общество, и вдигнах пръст.
— Чакай да видим дали съм схванал добре. Вие, дамите, си живеете удобно от тази страна на стената. Осигурявате научна поддръжка на мъжкия пол от другата страна, за да ги държите да тъпчат на едно място в техния заключен рай. Така ли е?
— Да речем. В общи линии е така.
— Мога ли да попитам какво получавате в замяна?
— Много малко, ако трябва да бъдем откровени. Прясно месо от номадите. Които не само не биха търгували с нас, но чистосърдечно отричат самото ни съществуване, въпреки че тайно с удоволствие биха ни помели. Освен това от време на време си осигуряваме сперма, за да запълваме нашата криогенна спермена банка. Почти нищо друго. Наблюдаваме ги и ги поддържаме просто по навик — и заради собствената си безопасност. Ако мъжете като цяло не знаят че съществуваме, не биха могли да ни причинят неприятности. Освен това мъжете си доставят голямо удоволствие да гонят номадите, когато започнат да ни притесняват. Общо взето отношенията ни са задоволителни.
— Определено изглежда така. — Изпих си виното и почувствах, че започвам да усещам влиянието на алкохола. Което беше по-добро от усещанията от отоците и натъртените ми ребра. Трябваше да се погрижа за тях — но не веднага. Разкриващият се културен миш-маш се оказа твърде интересен.
— Ако обичате, още един-два въпроса, преди да повикаме лекарките. Първият и най-важен въпрос. Вие споменахте за спермени банки, от което заключавам, че бременността и майчинството тук все още съществуват?
— Разбира се! Никога не би ни хрумнало да лишим жените от техните хормонални, психологически и физически права. Тези, които пожелаят да станат майки, стават майки. Просто и ясно.
— Наистина. И като се оглеждам наоколо, разбирам, че всички те са безкрайно щастливи от обстоятелството, че раждат само бебенца от женски пол, нали?