За пръв път видях Мата не толкова отпусната и спокойна. Тя отмести поглед, отново ме погледна, после нервно се пресегна към чашата си и отпи глътка вино.
— Сигурно си уморен — каза тя след дълга пауза. — Можем да довършим тази дискусия и друг път…
— Мата! — пое си дъх Мадонет. — Струва ми се, че отбягваш темата. Не може така. Досега толкова се възхищавах на теб и на твоя народ. Нали няма да ми кажеш, че не съм била права?
— Не, никога! — Мата се пресегна и взе ръцете на Мадонет в своите. — Но просто мина толкова време, откакто за последен път обсъждахме тези неща… Тогава се взеха решения, които за времето си изглеждаха чудесни. После… после някои от нас проявяваха резервираност, но… е, по този въпрос поне засега не би могло да се направи кой знае какво…
Гласът й заглъхна и тя допи чашата си. Беше разстроена и аз съжалих, че я бях притиснал така. Прозях се.
— Права си — казах. — Мисля, че е време за почивка и възстановяване.
Но Мата решително поклати глава.
— Не. Мадонет е права. Тези решения трябва да се погледнат в очите, да се обсъдят. Около половината от забременяванията са мъжки, мъжки зародиши. Това става ясно още в първите няколко седмици. — Тя забеляза загрижената физиономия на Мадонет и отново поклати глава. — Моля ви, изслушайте ме докрай и недейте да си мислите най-лошото. При мъжкия пол се използват бутилковите банки…
— Бутилкови банки! Това не е ли твърде неподходящ термин?
— Може би във вашето общество, Джим. Но тук при нас той просто означава съвършени изкуствени утроби. Пълно техническо съвършенство, ако трябва да сме точни. Не става въпрос за спонтанно израждане, за ефекти от лоша диета или други такива неща. И след обичайните девет месеца здравите мъжки бебенца се…
— Претакат?
— Не, раждат. И веднага щом се появят на бял свят, мъжете ги поемат. Специално обучени мъжесестри, които надзирават здравословното израстване на момченцата. Тяхното възпитание и приспособяване към тяхното общество.
— Много интересно — казах аз, защото наистина беше интересно. Поколебах се дали да задам следващия си въпрос, но любопитството напираше и не можах да го потисна. — Но още по-интересно е откъде мъжете мислят, че идват бебенцата?
— Защо не попиташ тях? — отвърна ми хладно Мата и аз разбрах, че интервюто е към края си.
— Вече наистина съм уморен. Продължението следва. — Поех си дъх и се отпуснах на дивана. — Има ли доктор в тази къща?
Този въпрос приведе в действие много майчински инстинкт и изтръгна огромно количество загриженост. Почти не усетих инжекцията, която ме хвърли в нокаут. Нито пък другата, която отново ме накара да се съвзема. Всички жени си бяха отишли и ние се оказахме сами. Мадонет държеше ръката ми. Внимателно я пусна, щом забеляза, че отварям очи.
— Добрата новина, безстрашни ми Джим, е, че кокалите ти са здрави. Имаш само доста натъртвания. По-добрата новина е, че лечението на отоците е в ход. А най-добрата новина е, че Стинго е в доста добра форма, ако се съди по всичко, и иска да те види.
— Доведи го.
— Ей сега. Докато спеше, си поговорих с Мата. Тя ми обясни още доста неща за това как са уредени нещата тук.
— Разбра ли нещо за бебетата?
— Тя наистина е много приятен човек, Джим. Всички тук бяха толкова мили с мен и…
— Но имаш и някои резерви, нали?
Тя кимна.
— И то не малко. На повърхността нещата изглеждат толкова хубаво — и може би наистина е така. Но това, което ме притеснява, са бебетата. Сигурна съм, че полагат добри грижи за тяхното физическо, дори за духовното им развитие. Но да вярват в такъв глупав мит!
— Кой от всичките глупави митове те притеснява?
— Спонтанно сътворение, представяш ли си? Всички мъже се събират около езерото на Железния Джон на Церемонията на живота. Златните топки изплуват от водата и те ги взимат. И във всяка една от тях — по едно здраво и щастливо бебенце! Възрастни мъже да вярват в такава глупост!
— Възрастни мъже — както и жени — са вярвали в още по-големи глупости през вековете. Този мит е бил характерен по отношение на така наречените низши форми на живот. Мухите, които спонтанно се раждат от купчините тор. Защото на никой не му хрумвало да направи връзка между растящите там ларви и мухите, които снасят яйца. Пък и всичките митове на човечеството за сътворението, всичките богове, които подскачат, месят глина и вдъхват живот, зачеват непорочно и така нататък всичко това, щом го изследваш, се оказва пълна дивотия. Но предполагам, че все е трябвало да започнем отнякъде. Това, което не ме радва, е начинът, по който завършват някои от тези хора.