— Флойд — каза Флойд.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас. С какво мога да ви помогна?
— Един обект, известен под наименованието артефакт, наскоро е бил донесен в научната сграда. Знаеш ли за него?
— Разбира се, че знам. Проучвах го и съм доста запозната със странната му конструкция. Всъщност тъкмо го анализирах, когато се случи експлозията.
— Видя ли какво стана с него?
— Ако вземем буквалното значение на глагола „виждам“, скъпи Джим, отговорът ми ще бъде отрицателен. В този момент фотодетекторите ми не бяха активни, така че физически не съм видяла какво е станало с него. Единствената информация, която получих, беше за посоката, в която изчезна. Беше тридесет и два градуса вдясно от нулата спрямо севернополярната ширина.
— Точно в тази посока няма нищо — намеси се Стинго. — Никакви селища, никакви номадски племена. Нищо освен пустинни равнини, чак до Северния полюс. Как разбра, че артефактът е изчезнал точно в тази посока?
— Знам това, мон Адмирал, защото артефактът излъчва тахиони и аз го изследвах с тахиометър. Броях ги, така да се каже, и трябва да призная, че беше много интересно. Не че изхвърляше много, всъщност кой ли източник го прави, но малкото все пак е по-добре от нищо. Според записа, той изпусна един тахион от посоката, за която ви казах, тъкмо микросекунди преди експлозията, която унищожи използваната от мен екипировка.
— Ти не… пострада ли? — каза Мадонет.
— Колко мило от твоя страна, че ме попита! Не, защото не се намирах там. Веднага, щом бях в състояние, конструирах нов тахиометър и го доставих в района на експлозията, но, за съжаление, без никакви резултати. Сега там има само остатъчно излъчване.
— Знаеш ли какво е предизвикало експлозията?
— Много ми допада този прям стил на общуване, приятелю Флойд. Да отговоря на въпроса ти. Да. Беше много мощен експлозив. Мога да ти кажа и химическата формула, но съм сигурна, че ще ти се стори ужасно скучна. Обаче мога да ти кажа, че експлозивът е бил произвеждан преди време в големи количества за минната индустрия. Нарича се аусбрехитит.
— Изобщо не съм чувал за него.
— Разбираемо е, Адмирале, защото са установили, че с времето той става неустойчив. Производството му е било преустановено и той е бил заместен с по-нови и по-устойчиви експлозиви.
— Кога е станало това?
— Преди около три века. Искате ли точната дата?
— Това е достатъчно.
Примигнахме мълчаливо един срещу друг. Не знаехме как да се възползваме от това странно историко-научно свидетелство. Единствена Мадонет съобрази да зададе уместния въпрос.
— Аида, имаш ли някакви хипотези какво точно е станало?
— Поне хиляда, скъпа. Но не виждам смисъл да ви ги изброявам, преди да събера малко повече факти. В момента можем да кажем, че сме като в дебюта на шахматна игра — има милиони възможности за нейното продължение. Но отсега мога да ви дам някои насоки. Шансовете да е била случайна експлозия са нулеви. Вероятност експлозията да е свързана с кражба — шестдесет и седем процента. Какво ще стане по-нататък зависи само от вас.
— Защо?
— Преценете реалностите. Вие сте подвижни, шер Джим, докато аз съм, така да се каже, вързана за работното си място. Мога да ви давам съвети и да ви придружавам под формата на приемопредавател, когато напуснете това място. Но оттам нататък решението е ваше.
— Какво решение? — Аида явно можеше да изкара човек от търпение.
— Ще ви осигуря нов тахиометър. Ако тръгнете с него по посоката, която ви указах, може би ще успеете да проследите артефакта.
— Благодаря — казах и я изключих. — По всичко изглежда, че ние, хората, трябва да вземем някакво решение. Проследихте ли нишката? Хайде да не говорим всички наведнъж, а аз да говоря пръв, защото съм главният плъх. Имам чувството, че е време да стесним редиците. Искам да кажа, че няма нужда Мадонет да продължава с нас. Тя ни трябваше за музиката — беше чудесна впрочем! — но не й е работа да пълзи насам-натам, търсейки ненормалници, които залагат бомби, стари няколко века.
— Втори глас за предложението на Джим — каза адмирал Стинго.
— Трети — реагира бързо Флойд, преди Мадонет да успее да се обади. — Това наистина не е работа за теб. Нито пък за Стинго.
— Не би ли трябвало сам да реша това? — озъби се Стинго по най-адмиралски начин.
— Не — казах аз. — Ако искаш да ни помогнеш, най-добре ще е да организираш базата на операцията и да ни ръководиш оттук. Заявявам, че предложението е гласувано на второ четене и е прието. Демокрация има тогава, когато мен ме устройва.
Стинго се засмя и адмиралската навъсеност изчезна от лицето му. Беше твърде умен, за да спори.