— Слушам те.
— Някакви номадски племена наоколо — или пред нас?
— Съвсем не.
— Някакви постройки, ферми, хора, шеоти, изобщо вижда ли се нещо в тази посока?
— Съвсем не. Сканирахме подробно маршрута на север чак до полярния лед. Нищо.
— Мерси. Приех. Край. — Чудесно.
— Празно отвсякъде и нищо напред — докладвах на Флойд. — Така че просто поддържаме посоката, докато нашият пластмасов приемник не засече тахиони, или стигаме до Северния полюс и загиваме от студ.
— Мислех да те питам. Какво е тахион?
— Добър въпрос. Досега си мислех, че е само теоретична единица, съчинена от физиците, за да могат да обяснят по-добре как точно функционира Вселената. Една от субатомните частици, която съществува или като вълна, или като материална частица. Докато не се наблюдават, реално те не съществуват. Казано е, а кой съм аз, че да се съмнявам, че те съществуват във вероятностна предобусловеност на много възможни суперимпозирани състояния. — Забелязах, че долната челюст на Флойд увисва още по-надолу и очите му се изпълват с мътен блясък. Той разтърси глава.
— По-полека, Джим. Съвсем изтървах нишката.
— Добре, извинявай. Ще се опитам да ти го обясня така. Има различни видове физически единици. Фотонът е единица светлинна енергия, а електронът — единица електрическа енергия. Окей?
— Жестоко. Дотук си ясен.
— Гравитонът е единица за гравитация, а тахионът е единица за време.
— Хайде де. Минутите и секундите са единици за време.
— Така е, Флойд, но само за прости хора като теб и мен. Физиците са склонни да гледат на нещата по различен начин.
— Вярвам ти. Съжалявам, че попитах. Време за почивка, пет минути на кръгъл час.
— Давай. — Свалих багажа, отворих манерката и дръпнах една глътка, след което изсвирих на нашия кучеприпкащ терминал, който почти се беше загубил от погледа ни.
— Ела тук, Фидо. Почивчица.
— Ти си шефът — каза Аида. Кучето се дотътри назад, изджавка и помириса багажа ми.
— Няма нужда от толкова реализъм! — извиках. — Няма нужда тоя пластмасов представител на кучешкия род да си вдига крачето върху багажа ми!
Денят продължи в този стил. Цяла вечност. Тътрехме се сред околния пейзаж, слънцето се тътреше по небето. След като повървяхме така повече от пет часа, започна да ме обзема умора. Флойд дърпаше напред с широка крачка.
— Не се ли умори вече? — извиках.
— Не. Много е гот.
— За тези от нас, които не бяха разнебитени от червения дявол.
— Само още малко.
Още малкото се оказа малко повече от това, което можех да понеса, и вече бях готов да се предам, когато Фидо проговори.
— Бау-бау, господа. Току-що засякох два тахиона, които изжужаха наоколо. За първия не бях сигурен, но ето — още един — и още един!
— Откъде идват? — попитах.
— Право напред. Трябва да се придържаме към този маршрут и скоро ще проследим източника. Като, може би, да, сигурен съм, има и силна вероятност за промяна на маршрута.
— Аха! — изахах. — В последната фраза долавям известна колебливост. И то от маскираната като куче уста на един древен корабен компютър.
— Изразът „древен“ звучи толкова болезнено…
— Ще ти се извиня, щом ми обясниш причината за това усложнение.
— Извинението се приема. Въпреки изкривяването на планетната повърхност, гравитачните аномалии и други фактори, все пак съм принудена да смятам, че източникът на тахиони не се намира на повърхността на този свят.
— Имаш предвид, че е под земята?
— „Под земята“ е най-подходящият израз.
Захапах яко мордофона.
— Тремърн, би ли включил адмирала на линия?
— Тук съм, Джим. Преди малко Аида ни докладва за тази възможност и оттогава следим развоя на нещата. Не исках да те притеснявам, въпреки очевидните причини.
— Да. Май сме забравили да вземем лопата. Нещо друго да не си ми казал?
— Изчаквах за повече данни, току-що постъпват. Пуснах нисковисочинна сонда, за да проучи гравитометричните аномалии, които е засякла Аида, Изглежда, че са много и тъкмо излизат на плотера.
— Какви аномалии? Метални залежи?
— Тъкмо обратното. Каверни под повърхността.
— Съвпада. Приех. Край. Сега поне знаем къде се намира артефактът.
— Къде? — попита Флойд, който беше чул само моята страна от разговора.
— Под земята. Малко пред нас под повърхността има някакви пещери, или каверни. Отгоре не се виждат, но ги има. Нашите технически наблюдатели, изглежда, са убедени, че артефактът трябва да е някъде там. Дали да не отдъхнем малко и да изчакаме докладите?
— И аз така мисля.
Флойд мислеше правилно, което беше добре, тъй като в мига, в който легнахме на земята, към нас полетя залп от куршуми. Изсвистяха в опразнения въздух, където току-що бяхме стояли.