Усукаха ги, завъртяха ги и ги откъснаха…
Е, по-точно ги свалиха. Това бяха шлемове. Две съвсем човешки лица ме погледнаха с видим интерес. Изгледах ги със същото чувство. Разбрах, че въпреки високо подстриганата коса този отляво е от женски пол, тоест е тази. Та тази тази ми се усмихна и заговори:
— Wes hal, eltheodite, ac hwa bith thes thin freond?
Примигнах. Не разбирах нито дума. Усмихнах се по възможно най-подкупващ начин. Вторият посетител поклати глава.
— Unrichte tide, unrichte elde, to earlich eart thu icome!
— Виж какво — казах, понеже всичко това започваше да става досадно, а имах страхотна нужда да получа отговор на няколко въпроса. — Бихте ли опитали на есперанто? На добрия стар обикновен втори галактически език есперанто?
— Разбира се — каза момичето и ми се усмихна с подкупваща белозъба усмивка. — Аз съм Веста Таймтинкер. Моят спътник е Отред Таймтинкер.
— Семейство? — попитах аз кой знае защо.
— Не, далечни сродници. А ти — имаш ли си име?
— Да естествено, Джеймс ди Гриз. Но всички ми викат Джим.
— Радвам се да се запознаем, Джим. Благодарим ти, че активира времекопа. Сега ще си го приберем.
Тя пристъпи към артефакта. За който току-що бях разбрал, че е времекоп. Макар че продължавах да не знам нищо повече. Застанах пред него и казах:
— Не.
— Не? — Твърде привлекателното й личице се намуси, а високото чело на Отред изведнъж се навъси. Извъртях се малко, за да държа под око и него.
— Ако „не“ ви е прозвучало прекалено грубо — казах, — ще се опитам да се изразя по-меко: задръжте за малко, ако обичате. Не ми ли благодарихте току-що, че съм ви го намерил?
— Да.
— Щом съм го намерил, значи е бил изгубен. И сега е намерен, благодарение на моята намеса. Като възнаграждение за тази услуга, струва ми се, че ми дължите поне някакво обяснение.
— Ужасно съжаляваме. Но ни е абсолютно забранено да издаваме информация на темпорални аборигени.
Не звучеше твърде ласкателно. Но бях достатъчно дебелокож, за да го понеса.
— Вижте — заех се да им обясня внимателно. — Пред вас е един абориген, който вече знае достатъчно много за това, което стана. Вашият времекоп — устройство, създадено, за да се ровите във времето, е мое притежание. По всичко изглежда, че вие или вашите приятели не само сте изгубили контрол върху устройството, но всъщност сте го загубили във времето и пространството. Това е доста притеснително, защото ви е забранено да разкривате своите действия пред хора, които живеят по проучваните от вас пътеки на времето.
— Как… как разбра всичко това? — попита тя и аз си казах: „Много добре, Джим. Може и да са добри с езиците, но явно им липсва екстраполация и въображение.
Продължавай в същия дух.“
— Отначало, когато ние, аборигените, го намерихме, си помислихме, че това устройство е чужда конструкция от далечното минало, създадена от отдавна изчезнали, измрели преди милиони години индивиди от нехуманоиден вид. Разбира се, вярното обяснение е далеч по-просто. То е било изпратено от бъдещето и поради повреда контролът над него е бил изгубен. — Сега просто гадаех, но смаяните им физиономии ми подсказваха, че продължавам да се справям добре.
— То до такава степен се е оказало извън контрол, че просто е продължавало да се връща назад във времето, докато енергията му не се е изчерпала. А без енергия вие не сте могли да го локализирате. Мислили сте, че сигурно е унищожено. Ето защо сте се парализирали от ужас, когато устройството е сигнализирало за своето присъствие. И вие двамата сте били изпратени да го приберете.
— Ти… ти четеш мозъци? — промълви тя сподавено.
Кимнах утвърдително.
— В нашата ера науката за духовна телепатия е доста развита. Макар да е очевидно, че знанията за нашите възможности са били изтрити от историческите ви записи в бъдещето. Но сега ще престана да чета мозъците ви. Знам колко е смущаващо да знаеш, че тайните ти мисли се разбират от непознати. — Извърнах се встрани, ощипах се по челото и отново се обърнах към тях. — Спрях функцията. Сега общуваме само с думи.
Те се спогледаха, все още ошашавени.
— Говорете, моля, защото вече не знам какво мислите. Сега можем да разбираме мислите си само чрез реч.
— Знанието за пътуването във времето е забранено — каза Отред.
— Това не е мой проблем — вие сте тези, които са загубили уреда. Трябва да разберете, че сега знам всичко за него, както и всички мои събратя по телепатекинеза, които слушаха моите мисли. Но ние сме се заклели да пазим мълчание! Ако вие държите вашата тайна да остане тайна, тя ще си остане тайна. Но трябва да ни помогнете да запазим тази тайна тайна. Огледайте се. Виждате ли този гаден тип с шипа на шлема? Той току-що се канеше да ме убие. А когато идвахте, сигурно сте се натъкнали на отломките от една много въоръжена и смъртоносна машина, нали? Кимате, добре. Това нещо се канеше да убие мен и приятеля ми, но той го изпревари. Тъй че просто да си изключите времекопа и да офейкате и дума не може да става. Ще оставите след себе си смъртоносна и унищожителна ситуация.