През това време те вероятно са ме зяпали, затова пуснах от джоба на ръкава в дланта си светлинна бомба и я хвърлих пред себе си на земята, затваряйки непосредствено преди това очи. Със спуснати клепачи почувствах изгарящата ярка светлина и когато отново ги отворих, все още виждах светлинни зайчета. Беше много по-приятно от това, което изпитваха нападащите. Временна слепота, само ако стоновете и жалбите им не означаваха нещо друго. Никой не се опита да ме спре, когато се приближих и с върха на обувката си опипах всеки по най-интересните места. Те виеха от болка и тичаха в кръг, докато двама от тях случайно не се сблъскаха и не започнаха яростно да се налагат. Докато се развличаха така, огледах превозните им средства. Странни играчки — само две колела и никакъв намек за жироскоп за стабилизиране на движението. Всяко имаше една-единствена седалка, на която при каране шофьорът сядаше. Изглеждаха не съвсем безопасни и съвсем не бих искал да ги управлявам.
Но какво да правя с тези типове? Никога не ми е доставяло удоволствие да убивам хора, така че бе трудно да ги накарам да мълчат по такъв начин. Ако са престъпници — а те приличаха на такива, — тогава вероятно нямаше да доложат на властите за тази история. Престъпници! От тях ще науча всичко, което ми е необходимо! Един напълно ми стига, по-добре да взема този, първия — с него мога и да не се церемоня. Той вече стенеше, идвайки на себе си, но глътка приспивателен газ отново го изключи. Този хулиган имаше на талията си широк, украсен с метал колан, който ми се стори достатъчно здрав. Прикрепих края на колана към един от поясните ми ремъци и дружески хванах стопанина му под ръка. След това докоснах ръчката за управление на гравитатора.
Вдигнахме се беззвучно и плавно, оставяйки долу малката шумна компания и се устремихме към езерното ми убежище. Изчезването на приятеля им ще изглежда доста тайнствено и дори ако съобщят за него на властите, все едно до нищо нямаше да се стигне.
Възнамерявах да се спотая за няколко дена с моя засега дремещ компаньон и да науча тукашния език. Лексиконът му, разбира се, ще бъде долнопробен, но това е поправимо. Скоро приветливо ни се усмихна входът на моята пещера, вмъкнах се в нея и грубо хвърлих безчувствения си товар право на каменния под.
Докато идваше на себе си, вече бях разположил нужното оборудване и бях приготвил всичко. Мълчаливо, пушейки с удоволствие извадената от джобния контейнер пура, наблюдавах как той мъчително идваше на себе си. Дълго облизва устните си, след това отвори очи и накрая седна, стенейки и хващайки се за главата: моят газ имаше много неприятни постефекти. Но споменът за насочения към мен нож ме направи равнодушен към страданията му. Оглеждайки се объркано, той се втренчи в мен и снаряжението ми, като с надежда търсеше изход от пещерата. Сякаш случайно подгъна под себе си крака. За да може в следващия миг неочаквано да скочи към изхода и да се блъсне в камъка, опъвайки въжето, държащо го за глезена.
— Време е да свършваме с игрите и да се заемем с работа — меко казах аз, сядайки с гръб към стената и закрепвайки на китката му уреда си. Докато спеше, направих тази играчка — много примитивна, но пък действаща. В нея имаше датчици за кръвното налягане и съпротивления на кожата с индикатори на панела за управление, който държах в ръка. Най-проста разновидност на детектора за лъжа. Освен това в нея имаше още една верига. В обикновени условия никога не бих я изпробвал върху човек — такива методи използват само при обучаването на опитни животни — но по отношение на този тип може да се направи изключение. Играехме по неговите правила, а тази играчка можеше да спести сума време. Когато той започна, както бях абсолютно сигурен, грубо да ругае и да се опитва да махне от ръката си кутийката ми, натиснах специално копче. Удари го ток, той зави и се затресе. Не че го болеше много, всичко бях изпитал на себе си и установих такова ниво, което предизвиква болка, която е търпима, макар и с мъка.
— А сега да започваме — казах аз. — Само ми позволи и аз да се приготвя.
Мълчаливо, с широко отворени очи, той гледаше как закрепвам на веждите си металните пластинки на мнемографа и го включвам.
— Ключовата дума ще бъде — погледнах пленника си — „противен“. Сега започваме.
До мен лежеше купчина разни прости предмети, избрах един и го сложих пред очите му. Когато се огледах, високо казах „камък“ и замълчах. Той също мълчеше и след известно време отново натиснах обучаващото копче. Подскочи от внезапната болка, оглеждайки се безумно.
— Камък — повторих аз тихо и търпеливо.