Някаква сила оформя по един и същи начин баровете в цялата вселена. Може би се дължи на факта, че в тях формата следва функцията. Функция: да се дават на хората чаши с алкохолни напитки. Форма: столове за сядане и маси за поставяне на чаши. Влязох, издърпах един стол и седнах до една свободна маса. Посетителите не ми обърнаха внимание, както и аз на тях. Закръглена сервитьорка с къса пола дойде при мен, пренебрегвайки подсвиркванията на група младежи от съседната маса и ловко избягвайки протегнатите ръце, които се опитваха да я ощипят.
— Кводбъде? — попита тя и се усмихна на младежите, които стиснали халби, вдигнаха тост за нея.
— Бира — казах аз и тя се отдалечи. Донесе бирата, сама си взе от монетите, които бях сложил на масата — това изглежда бе обичай — и се върна зад бара. Беше лютива и студена.
Отпих голяма глътка и тъкмо избърсвах пяната от устата си, когато влезе друг млад мъж и забърза към съседната маса.
— Porkacoj! — прошепна дрезгаво той. Двама младежи станаха и се запрепъваха към задния край на бара.
Оставих бирата на масата, събрах си парите и побързах след тях. Надуших някаква неприятност. Казаното от него можеше да се преведе като „мръсни свине“ и сигурно беше местен жаргон, тъй като не можех да си представя да ги преследва някакво кално прасе. „Прасе“ като епитет на полицай се използва навсякъде — и реакциите на двамата млади мъже изглежда го потвърждаваха. Нямаше нищо да загубя, ако съм малко по-предпазлив. Те забързаха по коридора и когато стигнах до него, в далечния край тъкмо се затваряше една врата. Сложих ръка върху дръжката, когато навън зави сирена и през пролуките между вратата и рамката проникна светлина.
— Какво има? — попита висок и груб глас. — Вие, момчета, може би се изнизвате през задната врата, защото отпред има патрул? Дайте си документите за самоличност.
— Не сме сторили нищо лошо!
— Досега. Хайде, документите за самоличност.
Чаках, без да мърдам с надежда, че лошото прасе не е свързано със своите другари от бара. Грубият смях от другата страна на вратата беше всичко друго, но не и весел.
— Ox-о… и двамата с просрочени документи? Нали не се надявате да избягате от редовна военна служба?
— Чиновническа грешка — проплака един слаб глас.
— Хващаме много като вас. Да вървим.
Светлината се отдалечи, както и стъпките. Изчаках да събера кураж, после отворих вратата и излязох от бара. Алеята беше пуста, прасето и арестантите си бяха отишли. Тръгнах бързо, без да тичам. После спрях. От какво бягах? След като полицията си отиде, барът щеше да бъде най-безопасното място за мен. Обърнах се и погледнах назад към задния вход. Никой не излезе. Броих до триста, след това за сигурност от триста до нула. Вратата остана затворена. Предпазливо, готов моментално да побягна, се върнах в бара и надзърнах в салона. Никаква полиция… И тогава се зароди една блестяща идея.
Влязох вътре и четиримата млади мъже на масата вдигнаха глави. Новодошлият седеше на едно от наскоро освободените места. Поклатих мрачно глава и се отпуснах на един стол.
— Porkacoj ги хванаха. И двамата.
— Казах на Бил, че му трябват нови документи. Не ме послуша — отвърна русият — онзи, който беше дошъл с предупреждението. Той опъна пръсти, ставите му изпукаха, после вдигна бирата си. — Твоите документи сигурно са наред.
— С просрочена дата са — отвърнах мрачно, после махнах на сервитьорката.
— Тогава е трябвало да си останеш в Пенсиделфия — подхвърли един от другите, луничав младеж облечен с безвкусна риза в златно и зелено.
— Откъде разбра, че съм от Пенсиделфия? — попитах аз. Той се засмя презрително.
— С такъв груб акцент откъде другаде може да си?
В отговор и аз вътрешно му се изсмях презрително. Ставаше все по-добре и по-добре. Имах компания като мен, която бягаше от военна служба, един от тях, който може би работеше за полицията, и роден дом. Нещата се оправяха. Зарових нос в бирата си.