За закоравелите престъпници не бяха предвидени никакви деморализиращи удобства: бяхме се вкопчили за решетките и при всеки завой се блъскахме един в друг. Слаб, тъмнокос младеж, хванат за лявата ми китка, въздъхна развълнувано и се обърна към мен:
— От колко време бягаш? — попита той.
— Цял живот.
— Много странно. Само шест месеца от рождения ми ден, шест кратки месеца. И край.
— Не отиваш на заколение… просто влизаш в казармата.
— Каква е разликата? Брат ми влезе миналата година. Тайно ми изпрати писмо. Тогава реших да избягам. Знаеш ли какво беше написал…?
Той отвори широко очи и потрепери, но преди да може да продължи колата спря и ни заповядаха да слезем.
Гледката на улицата беше такава, че щеше да достави радост на всеки садист. На площад пред висока сграда бяха струпани различни транспортни средства. От тях слизаха стотици, може би хиляди отчаяни млади мъже. Само нашата малка група беше окована в белезници… останалите стискаха в ръце жълти повиквателни, които решаваха съдбата им. Неколцина имаха достатъчно сили да се присмеят на белезниците ни, но под дружните подигравки от наша страна млъкнаха. Ние поне бяхме направили някакъв опит, независимо колко слаб, да се спасим от военната каторга. Изглежда това беше без значение и за властите. Те не се интересуваха как бяха успели да ни съберат. След като влязохме в сградата, затвориха вратата, свалиха ни веригите и ни строиха при другите. Безличната военна машина щеше да ни погълне.
Отначало не изглеждаше толкова лошо. Редиците с младежи пристъпваха към бюра, зад които седяха закръглени жени, които можеха да ни бъдат майки или учителки. Всичките бяха посивели и носеха очила, над които гледаха, когато не чукаха с два пръста на пишещите си машини. Най-накрая дойде и моят ред и жената ми се усмихна.
— Документите, моля, млади човече.
Подадох й ги и тя написа данни, имена и неверни факти в няколко формуляра. Видях кабела, който водеше от пишещата й машина до централния компютър и разбрах, че всичко се записва и обработва и там. Бях щастлив, като гледах как се въвежда фалшивата самоличност; когато ми омръзнеше военната служба, исках да изчезна от армията.
— Заповядай — каза тя, усмихна се и ми подаде тъмножълта папка с документи. — Вземи ги и иди на четвъртия етаж. Късмет във военната кариера.
Благодарих й. Щеше да бъде невъзпитано да не й благодаря и тръгнах назад към входната врата. Плътна редица от намръщени военни полицаи ми препречиха пътя.
— Четвърти етаж — казах аз, когато най-близкият ме погледна студено и повдигна кривака си.
Асансьорните кабини бяха огромни, достатъчни да поберат четирийсет души. Не потегляха преди да се напълнят. Натъпкани като сардели и нещастни, ние се качихме до четвъртия етаж, където онова, което ни очакваше, едва ли щеше да е много приятно. Когато вратата се отвори, една фигура, цялата в лентички, ордени и медали, и с червено лице пристъпи към нас и изрева:
— Излизайте! Излизайте! Не стойте там като тълпа педерасти! Мърдайте! Хайде, идиоти. От полицата вдясно вземете по един кашон и малък прозрачен сак. След това идете в далечния край на тази зала и се СЪБЛЕЧЕТЕ. Това ще рече да свалите дрехите си. ИСКАМ ДА КАЖА ВСИЧКО! Личните си вещи сложете в сака и през цялото време го дръжте в лявата ръка. Цивилните дрехи сложете в кашона и го занесете на масата в далечния край, където ще бъде запечатан, адресиран и изпратен по домовете ви. След войната или ще си ги получите, или ще бъдат заровени заедно с вас, в зависимост кое от двете ще настъпи по-напред. ДЕЙСТВАЙТЕ!
Действахме. Без ентусиазъм, с неохота, но нямахме избор. В това общество сигурно нудизма беше забранен, защото младежите се разпръснаха, отидоха до стените, сгушиха се и започнаха да си свалят дрехите. Останах сам в центъра на залата, обект на суровото внимание на чудовището с нашивки: бързо се присъединих към останалите. Те толкова много не желаеха да разкрият своята свила се плът, че се разтакаваха и аз се оказах първи пред масата. Където един отегчен войник взе кашона ми, бързо го запечата, хвърли го пред мен и ми посочи големите моливи, висящи от тавана на ластични върви.
— Име-адрес-пощенски-код-най-близки роднини.