— Да, сър. Кога ще ядем?
— Имаш здрав стомах, новобранецо. Повечето тук са прекалено потресени от военната действителност, за да искат да ядат.
— Мисля за воинския си дълг, сър. Трябва да се храня, за да бъда здрав, да бъда добър войник.
Той запрехвърля чутото в тъпия си мозък, малките свински очички се втренчиха в мен за известно време. Накрая изпъкналата му муцуна кимна в гънките от тлъстина под брадата.
— Правилно. Ти току-що пожела доброволно да донесеш храната. През тази врата зад преградата. Тръгвай!
Тръгнах. И си мислех. Лоши новини: бях в армията и нищо в нея не ми хареса. Добри новини: отивахме в Мортстерторо, където Бибз за последен път бе видяла капитан Гарт-Зенър-Зенор или каквото беше неговото име. Той стоеше начело на моя списък за отмъщение… но точно в момента работех усилено върху най-важното от моя списък за оцеляване. Гарт трябваше да почака. Отворих вратата и се озовах в малък килер с един-единствен кашон в него с етикет: ОТВРАТИТЕЛНИ-Е БОЙНИ ДАЖБИ. Това трябваше да е. Повдигнах го и ми се стори подозрително лек, за да може да нахрани всички новобранци.
— Раздай храната, кретен, не се звери на кашона — озъби се сержантът и аз побързах да се подчиня. Отвратителните-Е дажби наистина изглеждаха доста отвратителни. Сиви тухлички, увити в пластмаса. Тръгнах между виолетовите си колеги, всеки вземаше по една тухличка и я опипваше с известно подозрение.
— Тези дажби ще ви поддържат цял един ден — информира ни стържещият глас. — Те съдържат всички витамини, минерали, протеин и селитра, от които се нуждае организмът или които армията желае да получите. Отварят се като сложите нокътя на палеца си в жлеба с надпис: „Натисни с палец тук“. Капачето ще падне непокътнато и вие трябва да го запазите непокътнато. Изяждате порцията. Когато свършите, отивате до стената тук, завъртате кранчето в това положение и напълвате пластмасовото капаче. Пиете бързо, защото една минута, след като бъде намокрено, капачето загубва здравината си и се свива. Тогава навивате капачето на руло и го прибирате, за да го покажете при инспекция, защото то ще се е преобразило в противозачатъчно средство и е държавна собственост, която много дълго няма да можете да използвате, ако изобщо някога я използвате, но за която сте отговорни. Сега… яжте!
Ядох. Или по-точно се опитах да ям. Дажбата имаше твърдостта на печена глина, но беше наполовина по-малко ароматична. Дъвчех и се давех, и поглъщах да го поема преди да се втурна към кранчето. Напълних пластмасовата капачка, изпих я бързо, отново я напълних и я изпразних точно, когато тя омекна и провисна. Въздъхнах, навих я, пъхнах я в торбестия джоб и се отместих да може следващата жертва да си налее.
Докато дъвчехме храната, седалките се върнаха в нормално положение. Отпуснах се внимателно на най-близката. Не поддаде. Изглеждаше невъзможно, но комбинацията от храна и почти крайното изтощение оказаха своето магическо въздействие и аз се сгромолясах. Преди да заспя се чух да хъркам.
Блаженството на забвението свърши точно, както можеше да се очаква; седалките се прибраха и ние изпопадахме на пода в гърчеща се, стенеща маса. Изправяхме се зашеметени на крака под словесния камшик на сержанта и се опитвахме да застанем мирно върху вибриращия под краката ни под.
— Добре дошли в първия ден от останалата част на новия ви живот — изкикоти се сержантът. Тревожни стонове последваха думите му. Изходната врата се отвори. Нахлу студен и прашен вихър, а ние се запрепъвахме уморено навън да видим новия си дом.
Не беше много впечатляващ. Едно от червените и бледи слънца точно се скриваше в облак от прах на хоризонта. От разредения и студен въздух разбрах, че базата вероятно е построена на някакво високо плато. Което гарантираше честа промяна на времето и максимум неудобства за войниците. Земята потрепери, когато един космически кораб излетя в далечината, огнената струя от дюзите му беше по-ярка от скриващото се зад облака слънце. Сержантът с ръмжене ни строи и ние потръпнахме при вида на отлитащия ни въздушен кораб. Нашият мъчител размаха бележник.
— Сега ще направя проверка по списък. Ще ви извиквам с военното ви име. Вие трябва да забравите, че сте имали друго. Военното ви име се състои от личното име, следвано от първите четири цифри на серийния ви номер. Когато ви извикам, трябва да влезете в казармата зад мен, да отидете до определеното ви легло й да чакате по-нататъшни инструкции. Гордо7590… легло едно…
Гледах, изкривил очи към окачената на врата ми идентификационна марка, докато не видях номера. После загледах вцепенен казармата с цвят на глина, докато гласът на нашия господар не извика: