— Само един въпрос, сър. Как може едно съсипано, неиндустриално общество като тяхното да дойде тук и как могат те да нахлуят в една добре въоръжена и екипирана страна като нашата.
— Добър въпрос, войнико, на който с удоволствие ще отговоря. За онези варвари отвъд канала няма да е никакъв проблем, ако са въоръжени и екипирани от чуждоземци. Алчни, гладни чужденци, които виждат нашата богата земя и желаят да я вземат за себе си. Ето защо нашите момчета трябва с готовност да служат на скъпото ни отечество.
Бях шокиран и разгневен от мащаба на лъжата. Но се преборих със себе си и си наложих собствения си съвет да държа устата си затворена. Мортън не успя.
— Но, сър, Междупланетният съюз е мирно обединение на миролюбиви планети. Войната е премахната…
— Откъде знаеш това? — прекъсна го ефрейтор Гоу.
— Всички го знаят — намесих се аз с надеждата, че сега Мортън ще млъкне. — И вие знаете, че това е вярно, нали, сър?
— Не зная нищо такова и се чудя кой ви пълни главите с тези лъжи. След урока по ориентация искам да говоря с теб, войнико. С теб и с онзи новобранец до теб. Тази свободна страна се бори срещу междупланетните сили, които искат да ни унищожат. Ние правим твърде големи жертви да защитим нашата свобода, затова зная, че вие ще изпълните с радост дълга си. И ще станете добри войници. Гледайте на добрия сержант Клутц като на ваш собствен баща, защото той е тук да бъде ваш наставник и да ви ръководи във войнишкия живот. Правете каквото казва той и ще станете силни и преуспяващи първокласни войници, които служат на своята страна. Зная, че понякога някои неща ще ви се сторят смущаващи, дори тревожни, защото този военен опит е нов за всички вас. Тогава трябва да си спомните за мен. Аз съм ваш съветник и водач. Обръщайте се към мен за съвет и помощ по всяко време. Бих желал да бъда ваш приятел, ваш най-добър приятел. Сега ще ви оставя тези брошурки по ориентация. Имате десет минути да ги прочетете. След това ще имаме събеседване, за да навлезете в детайлите. Докато четете, аз ще си поговоря с тези новобранци, които изглежда са дезинформирани за политическите реалности в нашата страна. — Той посочи към мен, после към Мортън. — Точно така, вие двамата. Ще излезем малко навън, на слънце, и ще си побъбрим.
Станахме с голямо нежелание… но нямахме никаква алтернатива. Отидохме до вратата, която Гоу държеше отворена, и всички обърнаха към нас очи. Когато минах покрай Клутц, почувствах топлината от изгарящия му поглед. Ефрейтор Гоу затвори вратата и обърна глава към нас. Усмивката му беше неискрена, както винаги.
— Приятно топло е сега, тъй като слънцето излезе.
— Вярно. Чудесно е.
— Откъде научихте онази пагубна глупост, която издрънкахте там? Първо ти. — Гоу посочи мен.
— Като че ли, е, като че ли я чух отнякъде.
Той се усмихна щастливо и заби дебелия си пръст в Мортън.
— Знаех го. Слушате нелегалното радио, нали? И двамата. Това е единственото възможно място, където сте могли да чуете такива ужасни лъжи.
— Не съвсем — каза Мортън. — Фактите си са факти и просто се случи аз да съм прав.
С тези си приказки Мортън копаеше собствения си гроб. Намесих се; тази уловка с радиото звучеше като възможна. Ако имаше такова нещо, бихме могли да се измъкнем от лапите на този неприятен тип. Наведох очи и извих палеца на босия си крак в калта.
— Ах, ефрейтор, не зная как да го кажа. Канех се да излъжа… но вие сте прекалено умен за мен. Беше, вие сте прав, радиото…
— Знаех го! Трибуната, която ни залива с отрова от техния сателит, твърде много честоти, за да бъдат заглушени, твърде добре защитен, за да бъде свален. Лъжи!
— Само веднъж го слушах. Знаех, че не бива, но беше предизвикателство. И звучеше толкова истински… затова го казах.
— Радвам се, че го каза, новобранец. И мисля, че и ти си направил същото? — Мортън не се хвана на въдицата, но ефрейторът взе мълчанието за съгласие. — Мисля, че си го направил. Но вие двамата желаете да говорите за това и желанието ви показва най-малкото, че отровата не е подействала. Песните на дявола винаги са съблазнителни, но вие трябва да запушвате ушите си за такива зловредни неистини и да слушате властите, които знаят по-добре от вас какво да правят. — Той се усмихна топло към нас. Отвърнах му с широка неискрена усмивка.
— О, разбира се, сър — казах бързо аз, преди Мортън да може отново да отвори уста. — Разбира се. Сега, когато ни разяснихте това и не ни наказахте или нещо друго…
— Нима съм казал такова нещо? — Топлата усмивка изведнъж придоби студен и противен оттенък. — Вие ще си получите наказанието. Ако бяхте цивилни, щяхте да изкарате една година тежък принудителен труд. Но тъй като сега сте в армията… наказанието ще бъде по-тежко. Добре си поговорихме, новобранци. Сега се връщайте за останалата част от урока по ориентация. Това ще ви даде много време да помислите за извършеното от вас престъпление и неизбежното наказание. В бъдеще, ако имате бъдеще, няма да противоречите на мен или някой друг офицер.