— Вярно ли е това? — възкликна Мортън.
— Вярно е… и ти си арестуван. Ето, един предател е хванат, Гоу, нашият разговор доведе до нещо добро.
Той присви очи, но пистолетът му не помръдна.
— Очакваш ли да ти повярвам?
— Не. Но ще ви покажа документа за самоличност. — Усмихнах се и бръкнах в празния заден джоб на новата си униформа.
Може да е добър стрелец, когато стреля по безпомощни животни или по мишени, но нямаше боен опит. За момент отклони поглед към движещата ми се ръка. Това ми беше достатъчно. Другата ми ръка го удари от вътрешната страна на китката и пистолетът се отмести. Веднага изгърмя и нещо се удари в стената зад мен. Мортън изкрещя от страх и скочи настрана. Преди Гоу да успее отново да стреля, коляното ми се заби в стомаха му.
Пистолетът падна до него и той го последва. Поех дълбоко дъх и го изпуснах с въздишка.
— Браво, Джим — казах си, пресегнах се през рамо и се потупах по гърба. — Всичките ти рефлекси работят.
Мортън опули очи към мен, после погледна притихналото тяло на ефрейтора.
— Какво стана…? — промълви объркан той.
— Стана точно това, което виждаш. Накарах ефрейтора да изгуби съзнание, преди да ни е наранил. И ти не си арестуван, това беше само трик. А сега бързо, преди някой да е дошъл, премести бюрото до входа, тъй като, както виждаш, вратата не се заключва.
Наведох се и взех оръжието, в случай че наследникът на милиони дойде в съзнание по-рано от плануваното. А какво щях да правя с бедното малко богато момче? Погледнах легналото тяло и вдъхновението ме озари.
— Ти си гений — похвалих се на висок глас аз. — Заслужаваш ново потупване, но ще го получиш по-късно, защото сега бързината е много важна. — Наведох се и започнах да разкопчавам униформата. — Тази униформа, това е ключът, униформата. Те ще търсят окъсан новобранец в размъкната полева униформа. Не ефрейтор в ушити по поръчка дрехи. Заслужи си повишението, Джим. Излезе първенец на отделението.
Свалих обувките, смъкнах му панталоните… и изсвирих. Бельото му беше с втъкана златна нишка. Богатите са си богати. Беше случайност, чиста случайност, че теглото му бе съвсем малко над нормата при охолния му живот. Мускулите ми заеха мястото на неговите тлъстини и униформата ми стана, сякаш беше шита за мен. С изключение на обувките; Гоу имаше много малък крак. Трябваше да мина с моите ботуши. Изпразних джобовете му и намерих много пари, и кутия с лоши на вид пури и малко джобно ножче. Последното свърши чудесна работа при нарязване на дрехите ми на ленти, с които завързах здраво ефрейтора и напъхах парцал в устата му. Дишаше свободно през носа, така че съвестта ми беше чиста — нямаше да умре от задушаване.
— Ще го убиеш ли? — попита Мортън.
— Не, но искам да мълчи, докато приведа в изпълнение следващата част от плана. — Бях радостен, че Мортън не попита каква ще е тя, тъй като и аз самият още не знаех. В стаята нямаше никакъв шкаф, където да скрием ефрейтора. Бюрото… него трябваше да използвам!
— Мортън, застани с гръб към вратата и действай като ключалка — заповядах аз. — Ако някой се опита да отвори, натискай силно.
Докато той подпираше вратата в качеството си на ключалка, аз издърпах бюрото обратно на мястото му и примъкнах вързания ефрейтор под него. По навик прегледах чекмеджетата на бюрото. Цялото беше празно, с изключение на най-горното, в което имаше папка с книжа. Пъхнах я под мишница. После отстъпих назад и огледах свършеното. Чудесно. Ефрейторът не се виждаше. Всеки, който погледне в стаята, ще помисли, че е празна.
— Сега… какво по-нататък? — казах аз весело. После почувствах, че усмивката ми изчезна от лицето.
— Да! — съгласи се с готовност Мортън. — Какво ще стане по-нататък?
Стегнах се, взех се в ръце и се опитах да мисля конструктивно.
— Първо… няма връщане. Затова да потърсим начин да продължим. Когато намерят ефрейтора, много бързо ще открият имената ни. Ето защо дотогава трябва да имаме нови имена. Което означава, че трябва да отидем в отдел „Личен състав“ и да направим някои промени.
Сега Мортън бързо мигаше.
— Джак, друже мой, не се ли чувстваш добре? Не разбирам нито думичка от онова, което казваш.
— Няма значение… достатъчно е аз да го разбирам. — Изпразних пистолета, сложих патроните в джоба си, а изпразненото оръжие в чекмеджето. — Тръгвай пред мен и прави каквото ти заповядам. Хайде! Открехни вратата и погледни дали брегът е чист.
Беше чист. Продължихме навън, марширувайки по войнишки. Стисках документите. Мортън отчаяно се държеше за останките от разума си. Раз-два, раз-два. Завихме зад ъгъла и се озовахме почти право в ръцете на военен полицай с червена барета.