— Знаех го! Те правят двойни отчисления за осигуровка и пране.
— Тъпи глави. — Предположението ми се оправда; не може да има жив човек, особено в армията, който да не е сигурен, че има грешки във фишовете му за възнаграждение. — Бих ви посъветвал да си приберете вземанията, преди там отново да изгубят парите. Мога ли да използвам телефона ви?
— Натиснете девятка за външна линия. — Той пристегна вратовръзката си и се пресегна за палтото… после спря и извади ключа от терминала. Екранът угасна. — Бас държа, че ми дължат повече. Искам да видя ведомостите.
Зад бюрото му, за моя радост, имаше втора врата и той излезе през нея. В момента, в който я затвори, отворих другата и подадох глава. Когато чиновникът на рецепцията вдигна глава, аз се обърнах и извиках през рамо:
— Искате ли и той да дойде, ефрейтор? — Кимнах и се обърнах. — Новобранец, ела тук.
Мортън скочи при звука на моя глас и забърза напред. Затворих и заключих вратата зад него.
— Настани се удобно — казах, свалих ботуша си и затърсих в него шперца. — Никакви въпроси. Трябва да действам бързо.
Той се отпусна на един стол и мълчаливо се опули, а аз внимателно се заех с ключалката, докато терминалът отново оживя.
— Меню, меню — промърморих и пръстите ми заиграха по клавиатурата.
Всичко вървеше по-гладко и по-бързо, отколкото се бях надявал. Който и да е писал програмата, явно е имал предвид, че ще се използва от малоумни. Може би е бил прав. Във всеки случай менюто ме водеше стъпка по стъпка чак до текущите заповеди за прехвърляне.
— Ето ни, напускаме днес по обяд, след няколко минути. Форт Абомено. Бързо казвай малкото си име и сериен номер, Мортън.
Сложих марката с личния си номер пред себе си, докато въвеждах цялата изисквана информация. Иззвъня звънец и принтерът избълва листове хартия.
— Чудесно! — Усмихнах се и от мускулите ми се свали известно напрежение: подадох му ги. — За момента сме спасени, защото току-що тръгнахме за форт Абомено.
— Но… ние сме все още тук.
— Само телом, моето момче. За документа, а армията вярва на документите, ние отпътувахме. Сега правим бройката на онези тела точна. — Прочетох заповедите за експедиране, елиминирах две имена, после се обърнах обратно към терминала и бързо въведох данните. Трябваше да свършим преди ефрейторът да се е върнал. Принтерът изпухтя тихо и се появи един лист, после друг. Грабнах ги, заключих терминала и махнах на Мортън да става.
— Да тръгваме. От задната врата. Щом излезем от тази сграда, ще ти кажа какво става.
Някой идваше по стълбите, някакъв ефрейтор. Сърцето ми прескочи два удара, преди да видя, че не е въпросният ефрейтор. После долу в залата до входната врата… да, това беше ефрейтор Гамин, който се качваше по стълбите с много зъл израз на лицето!
— Веднага вдясно, новобранец! — Изкомандвах и двамата завихме в първия коридор с военна точност. Там един лейтенант се решеше пред огледало. Нейната коса, разбрах аз, когато тя се обърна и ме погледна.
— Що за тъпа глава имате, ефрейтор? Не видяхте ли на външната страна на вратата да пише, че е само за жени?
— Извинявайте, сър, мадам, в коридора е тъмно. Проблем със зрението. Ти, новобранец, защо не прочете правилно надписа? Махай се оттук и отивай право при военния полицай.
Блъснах Мортън пред мен и затворих вратата. Коридорът пред нас беше празен.
— Да вървим! Колкото се може по-бързо, без да правим впечатление.
Навън през вратата, по стъпалата и зад ъгъла, и зад друг ъгъл. Темпото беше започнало да си казва думата. Подпрях се на близката стена. По лицето ми течеше пот и капеше от носа ми. Избърсах го с една от ненужните хартии, които още носех… после погледнах двата нови листа със заповеди и се усмихнах; Мортън зейна.
— Свобода и оцеляване — изкикотих се аз. — Заповеди за заминаване или по-скоро анулиране на заповеди за отпътуване. Най-после сме спасени.
— Нямам ни най-малка идея за какво говориш.
— Извинявай. Нека да ти обясня. Що се отнася до армията, ние вече не сме в тази база, а сме изпратени във форт Абомено. Там ще ни търсят, но ще им бъде трудно да ни намерят. За да бъдат бройките на телата точно, двама войници, които са в този контингент, които физически са в този състав, са извадени от списъка. Това са техните заповеди, ефрейтор, реших, че малко по-висок чин няма да навреди. Както можеш да видиш, аз сега съм сержант. Ние ще заемем техните квартири, ще ядем тяхната храна, ще получаваме тяхното възнаграждение. Ще минат седмици, може би месеци преди грешката да бъде открита. Дотогава ние отдавна ще сме изчезнали. Сега… дали да не започнем новите си кариери като низши офицерски чинове?