Транспортни ордери? Двама капитани? Престанах да въртя очи и накрая загрях.
— Сигурно е грешка, сър. Днес стана голямо объркване. Мога ли да видя ордерите?
Той изръмжа недружелюбно и ми ги подаде. Прекарах пръст по задрасканите имена на списъка и стигнах до последните две в края. После му го върнах.
— Грешка, както казах, сър. Аз съм капитан Дрем. Това е лейтенант Хеск, не капитан, както е записано тук.
— Правилно — кимна той и нанесе поправката на списъка. — Да вървим.
Тръгнахме. Отвън имаше камион, пълен с военна полиция, много противна гледка. Майорът се качи в кабината, чинът наистина дава привилегии, а ние с Мортън останахме отзад. Движехме се бързо, защото видях нещо, което се надявах, че майорът не е видял. Двама офицери от военната полиция, двама капитани, които идваха към нас. Те се намръщиха, отминаха и влязоха в ЕОК. В отговор и аз се намръщих, после се усмихнах, когато видях, че между червените такета в камиона няма офицери.
— Какво е това… сбирка на момичетата от клуба? — изръмжах. — Отдръпни се назад, направи място, подай ни ръка.
Всичко това беше направено усърдно. Двамата с Мортън седнахме на наскоро освободената пейка и камионът потегли. Бавно изпуснах дъх… през още стиснати зъби. Блъскахме се и се люлеехме насам-натам от друсането на камиона в тъмнината, започнах да се чувствам много, много уморен. Беше тежък ден.
— Знаете ли къде отиваме, капитане? — попита един снажен сержант.
— Млък!
— Благодаря ви, сър.
След тази кратка размяна на реплики настъпи тишина. Студена тишина, която продължи, докато спряхме и отново се появи майорът.
— Слизай — заповяда той. — Капитане, последвайте ме.
— Поеми командването на тези хора, лейтенант — казах на Мортън. Той тръгна след мен, на светлината на уличните лампи лицето му беше бяло от отчаяние.
— Как, какво? — прошепна.
— Нареди на сержанта да го направи — отвърнах му тихо. — Прехвърли отговорността върху друг. В армията така се прави.
Припнах подир майора, който беше спрял пред входа на една голяма сграда и държеше в ръка огромна връзка с ключове. Стоях спокойно и гледах големите афиши до вратата. После погледнах по-внимателно, когато разбрах, че са триизмерни изображения в естествен цвят на голи млади жени. Главата ми се завъртя, те също се завъртяха и аз леко се олюлях.
— Не се заплесвайте, капитане — заповяда майорът. Застанах мирно, вперил очи в надписа, който гласеше: „КОМЕДИЕН ТЕАТЪР — САМО ЗА ОФИЦЕРИ“. Майорът намери ключа, който търсеше, и го пъхна в дупката. — Тази вечер няма представление — поясни той. — Заехме салона за спешно заседание. Строго секретно. Щом пристигнат техниците, искам целия театър да се провери. Имам предвид, да се почисти. При всеки техник да има военен полицай и да се даде точния брой на хората. Вие отговаряте. Разбрахте ли?
— Да, сър.
— Лично ще проверя всички други врати, за да съм сигурен, че са заключени. Тръгвайте, имаме само един час.
Отдадох чест, тръгнах около сградата и се зачудих в какво ли се бях набутал. Бръмчене на мотор прекъсна мислите ми, до бордюра пред мен спря един камион. От кабината излезе сержант и отдаде чест.
— И кои сте вие? — попитах строго.
— Техници, специалисти за работа с апаратура. Беше ни наредено…
— Бас държа, че ви е било наредено. Заповядай им да слязат и да влизат вътре.
— Слушам, сър.
Върнах се при застаналите мирно военни полицаи и посочих с пръст Мортън.
— Вие, лейтенант Хеск, идете пред входа. Без мое разрешение няма да пускате никой нито да влиза, нито да излиза.
Сърцето ми замря, когато Мортън започна да се оглежда. Но паметта му изглежда се разбуди, защото той дойде на себе си и побърза към входа. Обърнах се и се намръщих към военните полицаи, като особено внимание обърнах на сержанта, който стоеше пред тях. Сивокос, с набръчкана като стар ботуш кожа, с нашивки на ръкава за прослужени години и за чин.
— Вие ли сте старшият сержант?
— Тъй вярно, сър.
— Добре. Ето задачата. Онези техници ще проверят театъра. При всеки техник искам военен полицай. Да се брои всеки влязъл и излязъл. Не искам грешки. И искам добре да се изчисти сградата. Въпроси?
— Съвсем не, капитане. Ще бъде изпълнено.
— Сигурен съм. Действайте.
Той се завъртя на пети, изду гърди… после изрева заповедите с такава сила, че кепето на най-близкия военен полицай отхвърча. Всички се раздвижиха. Отстъпих назад и кимнах одобрително. После отидох при Мортън.
— Долу става нещо голямо — казах тихо аз. — Тайно заседание след един час. Ние сме натоварени с обезпечаване на сигурността. — Оставих без внимание неговия тревожен стон. — Ти стой там с вид на военен и се дръж настрана от майора, когато се върне. Не зная как е с теб, но на мен това ми е много интересно. — Той отново изстена. Отидох да проверя как върви работата.