Нарамили раниците си, техниците настройваха скалите на апаратите на контролния пулт, провесен на гърдите им. Един от тях насочи детекторната пръчка към камиона. Видях, че стрелката трепна; от слушалките, които висяха на врата му, се чу пищене.
— Капитане. Тук има нещо нередно.
Обърнах се.
— Какво става, сержант?
— Този тъпак казва, че апаратурата му не работи. — Той беше хванал един бледолик техник за ръката и го разтърсваше като куче, стиснало кокал.
— Батерията, сър — проплака човекът. — Проверих… предпазителят… не работи…
— Арестувайте го, сержант. Обвинение в саботаж. Призори го разстреляйте. — Сержантът се усмихна, техникът простена. Наведох се, докато лицето ми се доближи до неговото. — А може би ще успееш да откриеш повредата и да я отстраниш през следващите шейсет секунди?
— Ще я отстраня, сър! Знам как. Ще взема назаем предпазител!
Той се отдалечи, последван от сержанта. Навлизах в ролята си и тя започна да ми харесва, макар да бях сигурен, че на сутринта ще се презирам.
Пристигнаха още военни полицаи; появи се майорът и ги разстави около театъра и пред входа. Видях Мортън да трепери при тяхното присъствие, затова побързах да го освободя.
— Сега можете да отворите онази врата, лейтенант. Никой не трябва да влиза, освен техниците. Искам да се брои всеки влязъл и излязъл.
Под действие на устните заплахи на сержанта прочистването беше завършено точно навреме. Когато започнаха да пристигат първите официални коли, техниците вече се качваха на камионите.
— Как мина, сержант? — попитах аз.
— Много бирени кутии, от този род боклуци. Хубаво е почистено, капитане.
— Добре. Събери войниците, но да стоят наблизо, в случай че отново ни потрябват.
Махнах с ръка на Мортън да ме последва. Отидохме до най-близкия камион и застанахме в неговата сянка, откъдето можех да наблюдавам.
— Какво става? — попита Мортън.
— Добър въпрос. Някакво голямо, тайно и много неочаквано заседание. Виж онази кола, пълна е с офицери от полеви ранг и нагоре.
— Трябва да се махаме оттук!
— Защо? Можеш ли да измислиш по-безопасно място от това? Тук сме офицери от сигурността… така че никой не може да ни задава въпроси. Освен мен. Виж онзи, който излиза от лимузината! Сигурно има най-малко девет лентички на раменете си. Все големи клечки тази вечер. И офицера зад него. Никога преди не съм виждал такава униформа. Нещо специално…
Офицерът се обърна и аз замръзнах. На сиво-зелената му куртка имаше сребърен череп. И друг череп отпред на кепето.
А под черния край на кепето едно познато лице. Капитан Гарт. Бивш капитан от венианския товарен кораб. Човекът, отговорен за смъртта на моя приятел Епископа.
— Остани тук — заповядах на Мортън и щом Гарт се обърна настрана, излязох от сянката. Когато той наближи входа, тръгнах към него. Минах точно зад гърба му, докато се обръщаше към майора, който енергично вдигна ръка за поздрав. Чувах ясно гласа на майора, отминавайки:
— Почти всички са вътре, генерал Зенър.
— Докладвайте ми, когато свърши преброяването. След това затворете вратата.
Продължих напред, проверих охраната и се върнах при Мортън.
— За какво беше всичко това? — попита той.
— Забрави за него. То не те засяга.
Вече не е прост капитан на товарен кораб. Сега е генерал. Може би винаги е бил генерал. Какво преследваше? Какви бяха целите на цялата тази армия, която изглежда беше под негово командване? И как можех да разбера?
Когато майорът ме извика, дори не го чух. Едва щом Мортън ме изрита по глезена, разбрах, че аз съм онзи капитан Дрем, на когото той говори.
— Да, сър. Трябвам ли ви, сър?
— Не спите, нали, Дрем?
— Не, майоре, точно проверявах наум постовете.
— Добре, сега ги проверете на място, с което ефектът ще бъде по-голям. Поставил съм хора на всички входове на театъра. Проверете ги.
Отдадох бодро чест, когато той се отдалечи. Това може би беше възможността, която очаквах.
— Лейтенант — извиках аз. — Тръгваме на проверка. Насам.
Потрих ръце доволен и започнахме да обикаляме театъра.
— Мортън, тук става нещо важно и аз имам намерение да разбера какво е то.
— Недей! Стой настрана!
— По принцип добър съвет. Но този път трябва да зная какво става, какво е намислил той. Видя ли униформите? Всичките са старши офицери. Рано днес научих, че се планира нападение. Не се иска много акъл, за да се разбере, че това заседание е във връзка с него. Но как да вляза вътре?