— Доведи го. Не искам да разговарям с някаква си стара врана.
— Ще бъдеш свързан.
Птицата се обърна, отвори човка и разпери криле. Излетя, без да размахва криле. Чу се свистене.
— С реактивна тяга — отбелязах. — Въздухът влиза през устата. Струята излиза точно там, където си мислиш, че трябва да излиза. Да вървим.
Чу се вой от приближаваща сирена и на пътя се появи радиозасечна кола. Когато мина покрай нас, тя намали, насочи приемните си чинии към нас, после продължи.
— Много бързо откриват радиопредаванията — казах.
— Тази птица радиопредавател ли е?
— Между другите неща. Управлява се дистанционно и вероятно има някои логически схеми за подскачане и присъединяване към други птици. Може да бъде открита, само когато предава за базата.
— Къде е базата?
— Не ти трябва да знаеш. Нито кой работи там. Но мога да те уверя, че те не възнамеряват да направят нищо лошо на тази страна.
— Защо? — Сега беше много развълнуван. — Кажи им да действат, да отърват страната от военните и техните приятели и да произведат избори. Знаеш ли откога съществува сегашното извънредно положение? Ще ти кажа, проверих. Така нареченото временно извънредно положение е обявено преди повече от двеста години. Извънредно положение! Кажи на приятелите на твоята птица, че що се отнася до мен, могат да причинят на страната всякаква неприятност.
— Чух го — отвърна птицата с дебел глас, спусна се от тъмното и кацна на рамото ми. — Нашата работа не е да създаваме неприятности. Ние се стараем само да…
— Варод, млъкни — прекъснах го аз. — Разполагаме с ограничено време за комуникация, преди детекторите отново да се появят. Нека да не губим време в празни приказки. Открих плановете за нападение.
Птицата ме погледна и кимна.
— Много добре — каза тя. — Казвай по-бързо подробности, включих на запис. Къде е мястото на нападение?
— Не е на тази планета. Те подготвят космически флот за нападение на друга планета.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм. Подслушах ги.
— Коя е планетата?
— Нямам представа.
— Ще се върна. Трябва да избягам от радиодетекторната кола.
Птицата се стрелна към небето, оставяйки зад себе си миризма на изгоряло ракетно гориво. Тя направи лупинг и кацна върху един минаващ камион. Продължаваше да предава, предполагам, защото в следващия миг детекторната кола префуча подир камиона. Продължихме да вървим.
— Какво е това нападение? Как го откри?
— Просто го открих. Един от ръководителите е генерал Зенър. От начина, по който говореше, разбрах, че това ще стане съвсем скоро…
Чу се свистене, последвано от топла въздушна вълна; птицата кацна на главата ми и заби острите си нокти.
— Трябва да откриеш коя планета ще нападнат — заяви тя.
— Открий я ти. Проследи ги, когато отлитат.
— Невъзможно. Най-близкият кораб с детекторна апаратура е на четири дни път оттук. Може би няма да стигне навреме.
— Трудно. Ох.
Потърках главата си, където птицата беше отскубнала няколко косъма, когато отлетя, наведох се и вдигнах кепето си. Тъкмо завихме зад ъгъла и зад нас изрева друга детекторна кола.
— Хайде да се смесим с тълпата — казах на Мортън. — Онези в детекторната кола ще почнат да ни подозират, ако винаги, когато засекат сигнал, попадат на нас.
— Не можем ли да се смесим с тълпите, които ядат и пият?
— Добра идея. Зная къде да отидем.
Слязох от бордюра и вдигнах ръка точно пред един камион. Шофьорът натисна спирачките, те изскърцаха, камионът се разтресе и спря пред мен.
— Караме малко бързичко, нали? — озъбих се на шофьора.
— Не ви видях, капитан…
— Зная защо не си ме видял. Защото един от фаровете ти не свети, ето защо. Но днес съм великодушен. Ако ни откараш с моя приятел до офицерския клуб, може би ще забравя, че изобщо съм те виждал.
Шофьорът нямаше никакъв избор. Той ни закара до клуба и продължи. Ние влязохме да опитаме опияняващите удоволствия, които в по-голямата си част бяха същите като в клуба на сержантите, с тази разлика, че тук имаше сервитьори. Само една четвърт от масите бяха заети: всички останали офицери навярно бяха на служба. Нашите пържоли и бира се появиха с типичната бързина и ние се нахвърлихме върху тях, ръмжащи от глад. Почти бяхме свършили, когато на входа се показа офицер и наду една свирка.
— Излизай и се строявай. Всички. Извънредно положение. Транспортът е навън. Това се отнася и за вас — каза той и посочи с пръст към нас.
— Ние току-що влязохме, полковник — възразих аз.
— Току-що излизате. А виждам, че сте се нахранили, което аз още не съм направил, така че не ме ядосвай, момче.
— Веднага тръгваме, сър!