Излизането от сградата никак не беше лесно и аз отново се наругах наум за наивната мисъл за лесно бягство от този приличен на бункер небостъргач. Трябваше да минем последователно през три врати, всяка затворена плътно като люк. Пропуските ни бяха пъхани в компютъризирани машини, които бръмчаха и тракаха, после роботни сензори сравняваха нашите пръстови отпечатъци и ретини с данните от пропуските. Това беше извършено три пъти, след което външната врата се отвори и вътре нахлу вълна от топъл въздух, миризма и шум.
Докато слизахме по стъпалата към улицата, гледах глупаво като селяндур. Никога по-рано не бях виждал такова нещо. Разбира се моят опит беше много ограничен, защото това бе едва третата планета, която посещавах. Животът ми във фермите за свинепрасета на Бит О’Хевън и работата ми в блатата на Спиовенте не ме бяха подготвили за толкова много впечатления.
Заля ме вълна от топъл и прашен въздух. Беше наситен с остри миризми, силни крясъци и какафония от странни шумове. Едновременно с това облещих очи при вида на многото забързани хора, странните превозни средства… и четирикраките чуждоземни същества. Едно от тях мина наблизо, с човек седнал на гърба му; обърнало към мен очи, тежко стъпваше с големите си крака. То отвори уста, разкри ужасните си жълти зъби и силно изквича. Дръпнах се назад, а моите пазачи се изсмяха силно при тази моя напълно основателна реакция.
— Ние ще те пазим от марг — каза Фатсо и те се изкикотиха от удоволствие.
Може би на местния език се наричаше марг, но за мен си беше кон. Бях ги виждал на видеофилмите по древна история в училище. Когато най-напред е била населена Бит О’Хевън, са ги използвали за земеделска работа, но не издържали дълго на непоносимите местни условия на живот. Само издръжливото свинепрасе оцеляло. Погледнах по-отблизо коня, видях неговите явно тревопасни зъби и разбрах, че не представлява заплаха. Но беше голям. Появиха се още две такива същества, теглещи прилична на кабина конструкция, монтирана на големи колела. Раско изсвири и конярът, седнал нависоко, дръпна нещото да спре.
— Качвай се — заповяда Фатсо и отвори вратата отстрани на превозното средство. Отдръпнах се назад и посочих с отвращение.
— Вътре е мръсно! Не може ли Галактическият съюз да осигури по-приличен транспорт…
Раско ме ритна отзад по крака и аз паднах напред.
— Влизай вътре… без повече възражения! — Те също се качиха подир мен. — Винаги, когато е възможно, Галактическият съюз използва местен транспорт, за да подпомогне местната икономика. Затова млъкни и се наслаждавай на пътуването.
Млъкнах, но не можах да се наслаждавам. Гледах, без да виждам изпълнените с улици хора, докато с грохот се отдалечавахме и си мислех за най-добрия начин да избягам от моите похитители, като причиня най-малки контузии на садистичната си компания. Моментът беше толкова добър, колкото и всеки друг. Светкавичен удар, след това ги оставям в безсъзнание в колата и се шмугвам в навалицата. Наведох се и усилено се зачесах по глезена.
— Изпоядоха ме! Пълно е с бълхи!
— Яж ги и ти тях — отвърна Фатсо. Двамата се разсмяха гръмогласно. Чудесно. Никой не видя как шперцът премина от обувката в ръката ми. Обърнах се към Раско, наумил си да вдигна скандал и точно тогава колата се наклони и спря, а Фатсо се пресегна и отвори вратата.
— Излизай! — заповяда той. Раско дръпна белезниците. Гледах изумен облицованата с мрамор сграда пред нас.
— Това не е космодрума — възразих.
— Наблюдателен си — отбеляза подигравателно Раско и ме повлече след себе си. — Местна версия на линеар. Да тръгваме.
Реших да не го последвам. Тяхната противна компания отдавна ми бе омръзнала. Но трябваше да се влача подире им още малко, докато намеря подходяща възможност. И точно тогава видях такава възможност. От една врата с надпис: „PYCHER PYSA GOHRRYTH“ влизаха и излизаха само мъже. Макар че не знаех нито дума от местния език, не ми беше трудно да го разгадая. Обърнах се назад и посочих.
— Преди да влезем в линеара трябва да отида там.
— Няма начин — каза Раско. Истински садист. Неочаквано на помощ ми дойде неговият колега.
— Заведи го. Пътуването ще бъде продължително.
Раско промърмори нещо възмутен. Но очевидно Фатсо беше старши, защото ме бутна да вляза. Pycher Pysa бе изключително примитивен — най-обикновено корито до едната стена; към него бяха обърнати неколцина мъже. Отидох до едно свободно място в далечния край на коритото и започнах да се оправям с дрехите. Раско ме наблюдаваше с подчертано неудоволствие.