— За онези от вас, които сега са прехвърлени в тази дивизия, това тук е вашият командващ офицер, генерал Лоуендър. Той има да направи важно съобщение.
Беше съвсем тихо, когато генералът се обърна към нас, кимна умно и заговори:
— Това е то, господа. Решителният час, денят на дебаркирането, моментът, който всички вие очаквахте, нещо повече, горяхте от нетърпение да настъпи. Капитанът на този кораб докладва, че летим към целта без никаква възможност да се върнем. Затова пликовете с тайните заповеди могат да се отворят.
Той вдигна един голям, тежък от печати с червен восък плик и го разтвори. После извади и вдигна подвързана с червено книга.
— Това е. Сигурно сте чули слухове, че планираме защитна операция срещу Землиджа. Това не е вярно. Службата за сигурност пусна тези слухове, за да заблуди противника. Чуждоземните ни врагове са много и техните шпиони са навсякъде. Което обяснява и големите мерки за сигурност. Тази потребност е минало. Както сами разбирате, сега сме в космоса, на път към един нов свят. Един богат свят. Свят, изгубил контакт с останалата част от Галактиката преди хиляди години. И, което е по-важно, свят, за съществуването на който знаем само ние. Той е населен, но местните жители са изостанали и не заслужават да имат този зелен свят за своите егоистични цели. Машината готова ли е? Добре. Генерал Зенър, откривателят на тази богата планета, лично ще ви разкаже за това.
Пулсът ми се ускори и започнах да се навеждам преди да разбера, че е запис и нямаше защо да се страхувам да не бъда разпознат. Светлините малко намаляха, генералът извади един дигитален запис от плика и го сложи в проектора. Пред нас се появи противната холограма на Зенър.
— Здравейте, войници на Невенкебла. Вие сте участници в най-великото дело, замислено някога от нашата страна. Вашата победа в боя ще обогати и засили нашата родина, така че никой няма да дръзне да си помисли за нападение. Очакват ни богатствата на този свят… Чоджеки!
Чу се тиха музика, Зенър изчезна, за да бъде заместен от синята сфера на планета, плуваща в космоса. Но ако ни спестиха неговия образ, високопарният му глас продължи да се набива в ушите ни.
— Чоджеки. Богат, топъл, плодороден. Вероятност едно на милион е, че тъкмо ние го открихме. Корабът, който командвах, беше преследван от убийците на Галактическия съюз и ние използвахме случаен, неизследван тунел да избягаме. Така открихме тази величествена планета. Може би има по-висша сила, която направлява нашата съдба, може би потребностите на нашата благородна земя са разбрани интуитивно от неизвестно ни благоволение.
— Може би това са стари глупости — прошепна някой и в тъмното се чуха одобрителни мърморения. Това бяха полеви офицери, които предпочитаха истината пред пропагандата. Но нищо не можеше да спре Зенър.
— Ние кацнахме и аз извърших разузнаване. Планетата е богата, с огромни резерви от тежки метали, гъсти гори, пълноводни реки за захранване на хидроелектроцентрали. Ако изобщо има нещо нередно в Чоджеки, това е присъствието на обитатели.
Сега слушахме с интерес, защото в гласа се появи нотка на раздразнение, което Зенър не можа да скрие.
— Те са отвратителни хора, с ужасни отношения и странни извращения. Ние се обърнахме към тях открито, протегнахме им ръка за дружба. Предложихме им помощ, приятелство, търговия, контакт с по-развита цивилизация. И знаете ли какво получихме в отговор? Знаете ли какво направиха?
Сега гласът му определено беше гневен, публиката се развълнува.
— Ще ви кажа какво направиха. Нищо не направиха! Напълно ни пренебрегнаха, отвърнаха се от нас… отхвърлиха контакта с цивилизацията.
— Може би са знаели какво точно правят — обади се някой и генералът извика да се пази тишина. Планетата се скри и се върна образът на генерал Зенър. Сега се владееше, но в очите му имаше злоба.
— И така, вие, офицери, разбирате, че онова, което правим, е за тяхно добро. Нашата култура е стара и добре развита. Ние им протегнахме ръка за приятелство и помощ, но тя беше отблъсната. Бяхме обидени, оскърбени от тези недодялани, груби личности. Следователно за тяхно добро трябва да им покажем, че Невенкебла има гордост и не търпи обиди. Те си го изпросиха и ще си го получат. Ние отиваме с приятелски чувства да им помогнем. Ако отхвърлят нашата помощ, ще трябва да се сърдят на себе си.
— Да живее Невенкебла!
— Да живее творческият мир!
Светлината се засили и всички станахме на крака и аплодирахме като глупаци. Аз виках толкова силно, колкото и другите. Засвириха тромпети, прозвуча дрезгав музикален запис. Всички застанахме мирно и запяхме думите на техния отвратителен химн: