Имаше още много такива думи. Пеех заедно с другите, и бях безкрайно щастлив, когато пеенето завърши. Сега във въздуха увисна холографска карта и генерал Лоуендър посочи с пръст.
— Всички ще получите карти и подробни разпореждания. Ще се срещнем утре, след като ги разучите. През това време ние ще разгледаме подробно плана за нападение. Но в най-общи линии ето какво ще стане.
Тази дивизия, 88-а, известна като „Зелените дяволи“, има честта да освободи този промишлен сектор на най-големия град с варварското име Белегарик. Тук и тук има мини, складове, железопътна система, а тук, десет километра настрана, в края на езерото, язовир, където се произвежда електрическата енергия за града. В интерес на тези егоистични хора ние ще окупираме всички тези цели. Ще ги освободим от тяхното необмислено отхвърляне на нашите основателни нужди.
— Един въпрос, генерале — обади се един полковник. Генералът кимна. — Каква съпротива можем да очакваме? Колко голяма е тяхната армия? И колко модерна?
— Добър въпрос, полковник, и жизненоважен. Трябва да сме готови за всичко, за всякакви изненади, за всякакви атаки. Защото тези хора са много хитри, коварни, лукави, неискрени. Изглежда, че… при всички контакти, направени от генерал Зенър, всички разузнавания, извършени от опитни агенти, със сигурност е открито, че става нещо много подозрително. На пръв поглед като че ли тези коварни хора нямат никаква армия, никаква охрана… нямат дори полицейски сили.
Той почака жуженето на възбудените гласове да стихне, преди да вдигне ръка за тишина.
— Сега всички знаем, че това е невъзможно. Една страна се нуждае от защита срещу нападение. Следователно всяка страна трябва да има армия. Криминалните елементи ще я ограбят и опустошат, ако няма полиция. Сега ние знаем, че реалностите са такива. Ние знаем, че този коварен народ крие страхливите си армии от нас. Следователно трябва да проявим военна предпазливост, да сме готови за всякаква скрита атака. Ние трябва да ги освободим от самите тях. Дължим им това.
Никога през живота си не бях чувал толкова много лъжи… но те впечатлиха офицерите, които бурно поздравиха генерала при мисълта за предстоящата голяма патаклама.
Докато се чудех какви беди очакват тези прости хора, които щяха да бъдат освободени от техния глупав мирен начин на живот, освобождението чрез унищожение беше в своя ход.
Ние ще ги освободим, дори ако трябва всички да избием!
Петнайсета глава
Върнах се при моята рота, стиснал пакета със запечатани заповеди и с ясното разбиране, че това е най-налудничавият план, за който някога бях чувал. Когато влязох в каютата Мортън вдигна глава.
— Имаш много разтревожен вид — каза той. — Нещо лично ли е или засяга всички ни?
— Мога ли да направя нещо за вас, капитане? — попита Блог и се показа на вратата зад мен. Всички искаха да научат за съвещанието. Хвърлих пакета на леглото си.
— Сержант, какво е положението със силните напитки във войска, която скоро ще влезе в бой?
— Строго забранено, сър, наказва се от военен съд. Но един от допълнителните резервоари на командирската кола е пълен с деветдесет и девет.
— Деветдесет и девет какво?
— Деветдесет и девет процента чист алкохол. Разрежда се с вода и му се прибавя сух портокалов сок.
— Тъй като отиваме на бой, аз извършвам полево назначение. Изпълняващ длъжността първи сержант Блог, вече сте първи сержант Блог.
Извадените от Мортън три алуминиеви канчета издрънчаха върху масата. Последва тупване на плик с кристали сух портокалов сок. Разбрах, че Мортън се беше адаптирал към военния живот.
Сержантът се върна с двайсетлитрова туба с алкохол, който разреден с вода представляваше четирийсет литра чиста напитка и щеше да направи това пътуване по-поносимо.
Чукнахме се и пихме.
— Тази гадория е доста отвратителна — отбеляза Мортън и подаде празната си чаша за още. — Можеш ли да ни кажеш какво научи?
— Имам някои добри новини и някои добри новини. Първите добри новини са, че ще нападнем и окупираме невероятно богата и до този момент никому неизвестна планета, наречена Чоджеки. Вторите… те изглежда нямат никаква защита. Нито армия, нито полиция, нищо.