— Всичко това е много вълнуващо, сър! Въоръжени сили казвате? Значи имате оръжия. Това, което носите, оръжия ли са?
— Да, оръжия. И ви предупреждавам… ако бъдем атакувани, ще се отбраняваме.
— Това никак не ме притеснява. Като дълбоко вярващ в Индивидуалния мутуализъм1, никога няма да причиня зло на някого.
— Но вашата армия… или вашата полиция може да го сторят! — отвърнах хитро.
— Зная думите, разбира се, но вие не трябва да се страхувате. Тук няма армия, нито дори полицейски сили. Мога ли да ви предложа нещо да хапнете? Показах се много лош домакин.
— Не мога да повярвам — промърморих. — Сержант, свържете се с щаба на генерал Лоуендър. Кажете им, че сме установили контакт с врага. Никакви признаци на съпротива. Според него няма нито армия, нито полицейски сили.
Внимателно следен от стисналите оръжията си войници, Стърнър отвори един шкаф и извади висока и интересна бутилка. Той я постави на масата, заедно с поднос с чаши.
— Вино — поясни Стърнър. — Много хубаво, за специални гости. Надявам се на вас и на вашите сътрудници да ви хареса. — Той ми подаде една чаша.
— Първо вие го опитайте — казах аз с военно недоверие. Той отпи и ми подаде чашата. Беше много хубаво.
— Обажда се лично генералът — докладва сержантът и дотича с радиостанцията.
— Говори капитан Дрем.
— Дрем… какво означава този рапорт? Открихте ли врага?
— Завзехме електроцентралата, сър. Без жертви. Не срещнахме никаква съпротива.
— Вие първи установявате контакт. Как изглежда тяхната отбрана?
— Не съществува, генерале. Не ни беше оказана никаква съпротива. Пленникът твърди, че нямат нито армия, нито полиция.
Генералът изсумтя скептично.
— Изпращам хеликоптер за вас и за пленника. Искам лично да го разпитам. Край.
Страхотно. Последното място, на което исках да бъда, бе свърталището на висшите офицери. Съществуваше голяма вероятност да се появи генерал Зенър и да ме познае от лошото старо време, когато беше известен като Гарт. Оцеляването ме подтикваше да се скрия в някоя дупка. Но срещу личните ми нужди надделяваше шансът да спася човешки животи. Ако можех да убедя тъпите военни глави, че няма да има никаква съпротива. В противен случай сигурно някой пристрастен към оръжията идиот няма да издържи и ще започне да стреля. Тогава към стрелбата ще се присъединят всички страхливци и… Сценарият беше много реалистичен. Трябваше да направя всичко възможно, за да се избегне.
— Заповед от генерала — казах аз на очакващите войници. — Отивам да заведа пленника при него. Пристига транспорт. Вие оставате като командващ, сержант Блог, до идването на лейтенант Хеск, който ще ви смени. Поемайте командването. И се погрижете за виното.
Той отдаде чест и щом напуснах, се пресегна към бутилката. Такива прости бяха и моите войнишки удоволствия.
— Идвате с мен — наредих на Стърнър и посочих към вратата.
— Не, аз съм длъжен да стоя тук. Страхувам се, че не мога да ви направя тази услуга.
— Услугата правите не на мен, а на собствения си народ. Там има голяма армия. Всичките са въоръжени с оръжия като тези. Сега те нахлуват във вашата страна и ще я завладеят. Ще загинат хора. Но ако ви заведа при командващия офицер и успеете да го убедите, че вашият народ няма да окаже съпротива, могат да бъдат спасени човешки животи. Разбирате ли ме?
Докато обяснявах, на лицето му се появи израз на ужас.
— Сериозно ли говорите? — попита развълнуван той. — Вярно ли е това, което казвате? — Кимнах мрачно. — Разбира се, тогава, да. Непонятно, но трябва да дойда. Не мога да повярвам.
— Чувството е взаимно. — Поведох го към вратата. — Мога да разбера, че нямате армия, всички цивилизовани светове са без армии. Но полицията е едно необходимо зло, бих казал.
— Не и за онези, които практикуват Индивидуален мутуализъм. — Стърнър се ободри при открилата се възможност да изнесе една беседа.
— Никога не съм чувал за Индивидуалния мутуализъм — поощрих го аз.
— Какво нещастие за вас! С риск да го опростя, ще ви обясня…
— Капитан Дрем. Трябва да говоря с вас! — провикна се бившият ефрейтор и изскочи от командирската кола, въпреки плахите опити на Мортън да го спре. Той се изправи пред мен и застана мирно. — Сега виждам, че не съм бил прав, сър. Мислех, че сте млад и изглеждахте слаб, затова не изпълних заповедта и заредих пистолета си. Сега зная, че не аз, а вие сте бил прав и почтително моля за втора възможност, тъй като съм трийсетгодишен и моята кариера е в армията.
— И как разбрахте, че съм бил прав, редник Аспия?
Той ме погледна, очите му горяха.
1
Мутуализъм — форма на взаимопомощ между организми, които извличат полза един от друг. — Б.пр.