— Зная, зная — въздъхнах уморено и приключих с преобличането. Само един измамник може да хване друг измамник и този измамник, Зенър, явно знаеше всичко за шперцовете.
След един час дойдоха да ни вземат. Ще кажа само, че от това направиха голямо шоу, с много хватки с лъснатите оръжия, с издаване на заповеди, чукане на токове. Нито Мортън, нито аз искахме да участваме в тези глупости, но бяхме принудени, тъй като бяхме оковани и влачени. През залата, по стълбите и на улицата отзад. С много шум и викове ни качиха на новопостроена трибуна, която както изглежда щеше да служи като място за извършване на демонстративния съдебен процес. Изпълнена с стражи, съдии, заключени клетки, крадци с взлом… и голяма тълпа наблюдаващи цивилни под нея. Несъмнено докарани насила, тъй като бяха заобиколени от въоръжени войници. Половин дузина от тях също бяха на трибуната. Всички с посивели глави или плешиви. Между тях познах Стърнър от електроцентралата. Щом ме видя затворен в клетка, той стана и се приближи.
— Какво правят с вас, капитане? Ние не разбираме нищо от това…
— Вие говорите есперанто! — изненадах се аз.
— Да. Един от нашите водещи лингвисти откри този интересен език в библиотеката си. Мнозина от нас го изучиха миналата нощ, тъй като имахме проблеми в общуването с…
— Онзи човек там веднага да седне! — заповяда Зенър от пейката, където, разбира се, той беше главния съдия. Военен съд.
— Не мога да повярвам, че това е действителност! — каза Стърнър и бързо се върна на стола си.
Той и неговите другари се опитаха да протестират, но бяха принудени да млъкнат от гърма на тромпетите и скучните доказателства на пародийния съд. Престорих се на заспал, но бях изритан и се събудих. Мортън гледаше невиждащ пред себе си. Всъщност аз наистина подремнах, докато се събираха, все още не се чувствах много добре и се съсредоточих, едва когато ни изправиха на крака. Говореше Зенър.
— … изнесените доказателства срещу вас. Решението на този съд е да бъдете откарани оттук в ареста, където ще бъдете държани до осем нула нула утре, а после ще бъдете откарани на мястото на екзекуцията и разстреляни. Отведете ги.
— Искам справедливост! — извиках аз. — На мен не ми беше дадена възможност да кажа нито една дума по време на този фарс. Сега искам да направя изявление.
— Накарайте го да замълчи.
Една космата ръка притисна устата ми, после беше заместена от парцал. Мортън бе третиран по същия начин, макар той изглежда да не съзнаваше какво става. Зенър махна с ръка към преводача с микрофона.
— Предупреди ги, че това е много важно съобщение — каза той. Усиленият превод прогърмя над тълпата, която слушаше мълчаливо.
— Докарах ви тук, тъй като много от вас проявиха преднамерено неподчинение. Това ще се промени. Вие видяхте как действа правосъдието на Невенкебла. Тези двама затворници бяха намерени за виновни по много криминални обвинения. Наказанието по тези обвинения е смърт. Те ще умрат в осем нула нула часа утре сутринта. Разбирате ли това?
През внимателно слушащата тълпа се чу мърморене и Стърнър се изправи. Стражите посегнаха към него, но Зенър ги спря.
— Сигурен съм, че говоря от името на всички тук — каза Стърнър, — когато искам малко обяснение. Всичко това е много смущаващо. И най-смущаващо от всичко е откъде тези хора знаят за тяхната смърт утре? Те не изглеждат болни. Нито разбираме откъде вие знаете за точния час на тяхната смърт.
Зенър го погледна недоверчиво… после се ядоса.
— Наистина ли сте толкова тъпи? Тази изостанала планета да не е населена с наследствено малоумни хора? Двамата ще умрат утре, защото ще ги застреляме с пистолети. Това е пистолет! — извика той, извади пистолета си и стреля в дървената трибуна пред него. — Той изстрелва куршуми, те правят дупки в хората и утре пистолетите ще убият тези двама престъпници! Вие не сте вегетарианци, Убивате животни за храна. Утре по същия начин ние ще убием тези двама души. Сега ясно ли ви е?
Стърнър пребледня и си седна на стола. Зенър грабна микрофона и усиленият му глас проехтя над всички.
— Те ще умрат и вие ще гледате как умират! Тогава ще разберете и ще правите това, което ви заповядваме, и ще вършите онова, което ви казваме. Ако не се подчинявате, ще бъдете виновни като тези двама мъже и ще бъдете разстреляни като тях. Ще ви разстрелваме и убиваме и ще продължим да ви разстрелваме и убиваме, докато оцелелите ни разберат и ни се подчинят, и вършат точно онова, което им се казва…
— Сега можете да си отивате — завърши той. — Пуснете ги да си вървят. Отивайте си и помнете какво ви казах. Утре сутринта ще дойдете тук и ще наблюдавате как тези затворници ще умрат. След това ще получите новите си заповеди. И ще ги изпълнявате. — Зенър даде знак на нашите пазачи и Мортън и аз бяхме изправени на крака и завлечени обратно в килията. Тъй като не бяха издадени нови заповеди, хвърлиха ни в стаята, която служеше за килия, оковани и със затъкнати усти.