— Изберете си — отвърна Стърнър и посочи къщите наоколо. — Навсякъде сте добре дошли.
Отворих уста… после отново я затворих. Имах достатъчно време да го попитам за философията на Индивидуалния мутуализъм и бях сигурен, че той гори от нетърпение да ми го обясни. Посочих към най-близката къща, една обикновена дървена къща с боядисани в бяло рамки на прозорците, обградена с цветя. Когато я доближихме, вратата се отвори и една млада девойка ни махна да влезем.
— Заповядайте, заповядайте! — каза момичето. — Ей сега ще донесат храната.
Така стана. Превъзходно угощение след безкрайното количество топла храна, която бяхме изяли по време на пътуването. Нашите домакини ни гледаха одобрително, докато двамата с Мортън издувахме бузи. За десерт домакинята поднесе винен дестилат, който се плъзгаше гладко по небцето.
— Нашите благодарности — кимнах наситен, след като добре се бях натъпкал. — За това, че ни спасихте живота, за храната, която ни поднесохте, за чудесното питие. Приемете нашите благодарности към всички и особено за философията на Индивидуалния мутуализъм, в който мисля, че всички вярвате. — От всички страни закимаха глави. — За който, за съжаление, признавам, никога не бях чувал, преди да посетя вашата прекрасна планета. Бих искал да чуя нещо повече за него.
Всички глави се обърнаха към библиотекарката Грин, която се изправи. И заговори.
— Индивидуалният мутуализъм е повече от философия, политическа система или начин на живот. Сега ще ви прочета цитати от самия създател, Марк Форър, чиято книга по въпроса ще видите на масата тук. — Тя посочи том с кожена подвързия, всички други погледнаха и кимнаха одобрително. — Която ще намерите във всеки дом в Чоджеки. Над нея ще видите също портрет на Марк Форър, създателят, на когото винаги ще бъдем благодарни.
Вдигнах глава към картината и се опулих. Мортън ахна и за двама ни.
— Ако това е Марк Форър — каза той, — тогава той е робот.
— Не, не робот — коригира го Грин. — Интелигентна машина. Една от първите интелигентни машини, според историята. Марк Уанър е имал проблеми с комуникационния интерфейс, които само отчасти били отстранени от Марк Туър…
— Марк четвърти — обадих се аз. — Четвъртата направена интелигентна машина.
— Правилно. Първият абсолютно успешен машинен интелект. Какъв чудесен ден е бил за човешката раса, когато за първи път бил включен Марк Форър. Между присъстващите в онзи драматичен момент е бил един млад учен на име Тод Е’Буй. Той е описал събитието в книга, озаглавена: „Исторически трактат върху някои наблюдения, отнасящи се до създаването на изкуствен интелект“, с подзаглавие „Галванизирано знание“.
Стърнър се надигна от мястото си, докато тя говореше. Той отиде до лавицата, взе едно тънко томче, отвори го и зачете:
Изследване цял един живот, много поколения труд достигнаха до драматична кулминация. Последната печатна платка беше пъхната в гнездото и аз натиснах бутона. Какво прозаично описание на може би най-важния момент в цялата история на човечеството. Натиснах бутона, контролната лампа светна. Вече не бяхме сами. Във вселената имаше нова цивилизация, която стои редом с нас.
Чакахме, докато операционната система извърши всички проверки. После екранът светна и ние прочетохме следните исторически думи:
Той затвори книгата сред благоговейната тишина. Беше като в църква. Е, а защо не? В историята на човечеството са се молили на множество странни божества. Тогава защо да не се молят и на машина? Отпих от чашата си и тъй като всички мълчаха, реших да задам още един въпрос.
— Вие нямате нито армия… нито полиция. На мен това ми звучи като добра идея, тъй като съм имал доста неприятности и с едната, и с другата. Но как се справяте с нарушителите на закона?
— Ние нямаме закони, които да се нарушават — обясни Стърнър и главите около него бързо закимаха. — Сигурно са ви учили, че законите са продукт на мъдростта на вашите предци. Ние сме на друго мнение. Законите не са продукт на тяхната мъдрост, а на техните страсти, страхове, ревност и амбиции. Всичко това е записано в един том, който трябва да прочетете, историята на една идея.
Той посочи към друга книга, която нашият домакин веднага свали от полицата и я сложи пред нас.
— Вземете моя екземпляр, моля, ще ми доставите удоволствие.
— Благодаря — казах аз, според мен искрено, докато оценявах теглото й. Отворих наслука и се опитах да запазя усмивката на лицето си. Както предполагах, беше с много дребен шрифт.
— Вие ще си я прочетете — продължи Стърнър, — но нашата история може да се резюмира така: Марк Форър бил питан по въпроси от различни области и неговият огромен и богат интелект бил използван по много комерсиални и научни начини. И чак когато го попитали за политическите системи, към съвета му било проявено съмнение. Преди да може да го коментира, той проучил всички политически течения от столетията и историите, и коментарите по този материал. Казват, че му отнело месеци. След това Марк Форър преценявал и обмислял материала още по-дълго. През този период той съставил книгата, която виждате там, и я въвел в оперативната си памет. По това време Марк Форър бил научил много за човешката раса от нейните политики, така че взел разумна предпазна мярка. Той си осигурил достъп до всички банки данни и въвел тази книга в паметта им, както и във всяка електронна поща. По-късно Марк Форър се извинил на получателите за този доста голям обем информация и предложил да плати разходите по нейното отпечатване.