— Съвсем правилно — кимнах аз и накрая започнах да разбирам колко сплотени са тези хора. — Как ще предадете тази препоръка?
— Съвсем лесно. Просто ще изляза на улицата и ще я кажа на първия човек, когото видя. Щом това стане, можем да тръгваме.
— Ще стигнем ли до язовира преди съмване? — попитах Стърнър.
— С лекота. Ваше право е, разбира се, да ни запознаете с плановете си или не. Но ако ни дадете известна информация за онова, което искате да направите при язовира, може би ще можем да ви помогнем.
Умората и боят изглежда се бяха отразили на умствените ми способности. Приех тяхното предложение за помощ и пренебрегнах факта, че не им бях казал какво възнамерявам да правя!
— Моите извинения! — разкаях се аз. — Започвам да приемам вашата любезност за даденост. Което не е справедливо. Когато вашите предци са избягали от преследването, човешката раса е притежавала някаква интелигентност. Или я е развила по-късно. Или е станала цивилизована. Макар да има изключения — като военните простаци, които нахлуха във вашата мирна планета, — преобладаващото мнозинство от планетите са в мир. Този мирен съюз плаща за поддържане на една организация, Галактическия съюз, която наблюдава местата на напрежение, контактува с преоткрити планети и така нататък. Сега става сложно, затова ме слушайте внимателно. Макар да не съм служител на Галактическия съюз, те ми дадоха едно комуникационно средство да контактувам с тях от тази планета. Въпросният прибор, поради твърде сложни за обяснение причини, е дегизиран като птица. Онова, което искам да направя, е да я извадя от мястото, където е скрита, после да я включа, за да съобщи на Галактическия съюз къде се намира вашата планета.
Стърнър се намръщи и се замисли, преди да заговори.
— Ако този Галактически съюз възнамерява да използва насилие, ние не можем да ви помогнем да го извикате.
— Не се бойте. Съюзът се е заклел да не използва насилие.
— Тогава няма проблем. Какво можем да направим, за да ви помогнем?
— Да ме заведете до язовира, това е всичко. Останалото ще направя сам. Ще бъдем трима: вие, аз и добрият доктор Лам. Ще ни трябва храна и вода.
— Ти забрави мен — обади се Мортън.
— Не, не съм те забравил. Сега си вън от армията… не се намесвай. Аз или ще взема птицата незабелязано, или няма. Колкото и да съм мъжествен, не изгарям от желание да се сблъскам с готова да стреля рота от добре тренирани главорези. Остани тук, говори с Шарла, което няма да е много трудно. Събери информация. Научи всичко, което можеш, за онова, което върши армията. Утре вечер се връщам.
— Ще ми бъде приятно да обсъдя Индивидуалния мутуализъм с вас — каза Шарла с меден глас. Мортън моментално се размекна и дори не забеляза, когато тръгнахме.
Въпреки сивите си коси, Стърнър сигурно е бил шампион по спортно ходене. Докторът също ходеше с неговото темпо, докато аз бях толкова натъпкан с лекарства, та имах чувството, че ако размахам достатъчно силно ръце, ще полетя към язовира. Вървяхме по непавирани пътища, след това по нещо, което приличаше на тясна пътека, през един тунел, после през ливади, където подплашени от нас тъмни животни бързо побягнаха. След няколко часа ходене под безлунното, пълно със звезди небе, светлините на града останаха далеч назад, пред нас се появиха тъмни планински върхове. Стърнър обяви почивка и ние седнахме на тревата под едно дърво.
— Сега е подходящ момент да пийнем и да хапнем, ако искате, защото тук ще оставим товарите си.
— Близко ли е?
— Много. Ще се доближим до язовира по един дренажен тунел, който е сух през това време от годината. Той извежда на речния бряг, точно до електроцентралата.
— Вие сте гений, Стърнър. По този начин няма да бъдем съгледани от охраната, ще влезем в техния периметър и, надявам се, някъде наблизо около командирската кола. Колко остава до съмване?
— Имаме най-малко още четири часа.
— Чудесно. Ще направим почивка. Докторът може да ми даде една-две стимулиращи таблетки, тъй като започвам да се чувствам малко скапан, после ще довършим операцията.
— Ако вземете още стимулатори, след като престане тяхното действие, ще се чувствате доста зле — каза разтревожен Лам.
— Без вашата помощ, добри хора, досега сигурно щях да съм мъртъв. Така че нека взема птицата, за да се свържа с Галактическия съюз. Преди наистина да се случи нещо драстично и да загинат хора.
Ядохме и пихме, после докторът скри нашите припаси в едно дърво, направи ми инжекция и отново тръгнахме. Така бях натъпкан с амфетамини, че с усилие потисках желанието си да свиря и да вървя пред моите бавни придружители. Издържах. Стърнър намери канала, който търсехме, и ни поведе покрай него, докато стигнахме до високия и черен край. Погледнах го подозрително.