— Няма ли вътре опасни животни?
— Съмнявам се — каза Стърнър. — Дъждовният сезон завърши неотдавна. Дотогава тунелът е бил пълен с вода.
— Освен това — добави Лам — на този континент няма опасни животни.
— Освен онези, с които пристигнах аз. Водете!
Закрачихме в тъмнината, цапахме през невидимите локви, опипвахме с пръсти грубите стени на тунела, за да не се блъскаме в тях. Когато стигнахме до далечния му край, очите ни така се бяха адаптирали към тъмнината, че осеяният със звезди къс небе пред нас ни изглеждаше почти сив.
— Сега тихо — прошепна Стърнър. — Може да са съвсем близо.
— Тогава вие двамата останете в тунела — прошепнах в отговор. — Ще се върна колкото е възможно по-скоро.
Подадох предпазливо глава и видях, че тунелът излиза на брега високо над реката. Чудесно. Мога да се промъкна покрай брега до електроцентралата. Което и направих. Ревът на водата, която излизаше от централата, ставаше все по-силен. Продължих да вървя, докато пръските започнаха да ме заливат, преди да се изкача на брега, внимателно да разтворя тревата и да погледна.
„Поздравления — възхитих се на себе си аз. — Ти си гениален по нощното промъкване, Джими.“
Бях на не повече от двайсет метра от командирската кола, паркирана до електроцентралата. И не се виждаше жив човек. Тихо като призрак се промъкнах до сградата, покрай една затворена врата в стената и се вмъкнах в колата. Кашонът с алкохола беше там, където го бях оставил. Непокътнат! Извадих го и надникнах вътре.
Беше празен!
В момента, в който разбрах това, вратата зад мен се отвори и потънах в светлина.
Сержант Блог стоеше на вратата с птицата в ръка.
— Това ли търсите, капитане? — попита той.
Погледнах от птицата към пистолета в другата му ръка и не можах да измисля нито дума, която да кажа.
Двайсета глава
— Вие сте избягал престъпник, капитане. — Той се усмихна злобно, наслаждаваше се на себе си. Аз все още нямах какво да кажа. — Това беше съобщено. Изпратиха един хеликоптер за вещите ви. Чак когато военната полиция си отиде, си спомних колко се тревожехте за тези манерки. На времето си мислех, че е просто пиячка. Откакто съобщиха, че сте чуждоземен шпионин, започнах да мисля другояче. Затова претърсих внимателно и намерих тази птица. Преди да мога да я предам където трябва, научих как сте избягали. Тогава си помислих, че просто мога да я пазя, в случай че си я поискате. Изглежда съм бил прав. Сега… излезте бавно оттам с ръце зад врата.
Нямах избор. Но поне мозъкът ми отново заработи след първоначалния парализиращ шок от неговото появяване.
— Бих желал да си получа птицата, сержант.
— Сигурен съм. Но защо трябва да ви я дам?
— За да спасим човешки животи. С нея мога да се свържа с Галактическия съюз и да сложа край на това нашествие, преди някой да бъде убит.
— Нямам нищо против убиването. — Усмивката му беше изчезнала, в гласа му прозвуча брутална нотка, която не бях чувал по-рано. — Аз съм войник… а вие шпионин. Заедно с птицата ще ви предам на полицията. Това ще бъде голям актив за кариерата ми.
— И ти поставяш твоята жалка военна кариера пред живота на безопасните, невъоръжени цивилни?
— Можете да бъдете сигурен, че ще го направя.
Понечих да му кажа какво мисля за него. Но се отказах. Сигурно имаше някакъв начин да го притисна.
— Вземаш ли подкупи, сержанте?
— Не.
— Не говоря за малки подкупи. Имам предвид суми около десет хиляди кредита във валута на Галактическия съюз, която ще получиш, когато свърши нашествието. Имаш честната ми дума.
— Честната дума на шпионин? Десет хиляди или десет милиона… отговорът е един и същи. Вие сте за дръвника, шпионино.
Отвъд вратата зад него се чу бързо движение, силен звук от удар и сержантът падна на земята. Спуснах се и грабнах пистолета му.
— Недейте — каза един глас. — Стойте настрана от него.
Погледнах и видях един редник, бившия ефрейтор Аспия, насочил към мен пистолета, с който току-що бе ударил сержанта по главата.
— Чудех се защо сержантът се криеше тук цяла нощ. Сега разбрах.
На лицето му неочаквано се появи усмивка и разкри кривите му зъби. Той прибра пистолета в кобура.
— Аз вземам подкупи — заяви Аспия. — Но трябва да е двайсет хиляди.
Посочих към птицата.
— Дай ми я и след свършването на нашествието ще получиш трийсет хиляди стабилни титанови кредита на Галактическия съюз. Имаш честната ми дума.