— Серийният ми номер е 32959727. В армията има много хора с името Аспия.
После той си отиде. Аз също… преди някой друг да се присъедини към играта. Грабнах птицата и хукнах обратно към реката.
— Влизайте в тунела! — извиках, докато тичах към чакащите ме придружители. Действието на стимулаторите отминаваше и бях започнал да се препъвам. — Тревога, може би скоро, да вървим.
Тръгнахме. Обратно през тунела и навън сред нивите. Трябва да съм изгубил съзнание, защото следващото нещо, което видях, беше гора. Лежах на земята. Зад дърветата прозираше светло небе, сърцето ми започна панически да тупти.
— Птицата!
— Ето я — каза Стърнър и я вдигна. — Вие изпаднахте в несвяст и ние се редувахме да ви носим. Докторът каза, че най-умното е да ви оставим в покой, тъй като допълнителните стимулатори могат да дадат тежки поражения. Тук сме на сигурно място.
Взех робоптицата и поклатих учудено глава.
— Вие, хора, сте невероятни… благодаря ви. Имаше ли преследване?
— Нищо не сме чули. Но вие имахте толкова загрижен вид, че продължихме да вървим, докато все още беше тъмно. Тук сме на сигурно място. Наблизо има скривалище, в случай че дойдат да ни търсят в гората.
— Надявам се да е сигурно, защото те много ще се ядосат. Имаше проблем и сега ще обявят тревога. Така че нека да направим онова, за което дойдохме.
Изстенах, когато се изправих и докторът се появи със спринцовка в ръка.
— Това е само болкоуспокояващо — каза той. — Стимулаторите сега са противопоказни.
— Вие сте гений, докторе.
Тежката черна птица, все още миришеща на ракетно гориво, беше в ръцете ми. Тиха и неподвижна. Време бе да поработи. Натиснах два пъти човката и очите й се отвориха.
— Това е записано съобщение от капитан Варод — заговори тя и се обърна по гръб. — На гърдите на птицата ще намерите капаче. Отворете го.
— И на светлинни години разстояние заповедите са си заповеди — промърморих аз и зарових между перата. Стърнър и докторът наблюдаваха внимателно с широко отворени очи. Намерих бутон, натиснах го и закритото с пера капаче се отвори. Вътре имаше светещ контролен пулт. Отварянето на вратичката явно отново активира птицата, защото тя започна да грачи още инструкции.
— Като използвате междугалактическите ефемеридни показания, въведете на циферблатите местоположението на слънцето в тази система, също и координатите на планетата.
Изскърцах със зъби.
— Как бих могъл аз да зная тези неща? Или някой друг на тази планета?
— Ако нямате тази информация, завъртете ключа за захранване и натиснете бутона за активиране. Действайте.
Изпълних указанието и се дръпнах назад. Птицата завибрира, отвори човка и изграчи. От зейналата й уста се появи жълта антена, която бавно се изтегли нагоре. Когато напълно се разгъна, над два метра, очите на птицата започнаха да светят. Антената леко изжужа и очите започнаха да потъмняват. Така бавно, както се беше изтеглила, антената се прибра и птицата отново утихна.
— Много интересно — каза доктор Лам. — Можете ли да го обясните?
— Не. Но бих искал тази глупава птица да може.
— Нека да ви обясня — изграчи птицата. — Тъй като вие не въведохте галактическите координати на тази планета, не може да се изпрати съобщение със ССС. Ето защо беше предадено предварително записано съобщение. Всички бази и кораби на Съюза са уведомени. Когато се установи източника на съобщението, ще бъде отбелязан и този птицошпионин информиран.
— Ако все още функционира! — извиках аз и вдигнах крак да я стъпча, но бях спрян от доктора. Птицата продължаваше да говори:
— Сега изключвам, за да спестя енергия. Стойте близко до този комуникационен апарат, който ще бъде включен, когато разстоянието е достатъчно малко за приемане на сигнал.
— Стойте близко до него! — извиках аз. — Вероятно ще трябва да го погребат заедно с мен. — Видях начина, по който ме погледнаха двамата, така че сдържах гнева си. — Извинявайте. Ядосах се. Напълно основателно.
— Това е във връзка с разстоянието, нали? — попита Стърнър.
— Празни приказки. — Бях забравил, че той е инженер. — Предаването със ССС, свръхсветлинна скорост, е почти мигновено, дори на междузвездни разстояния. Но радиовълните се разпространяват със скоростта на светлината… и колко далеч оттук е най-близката звезда?
— Три цяло и две светлинни години.
— Чудесно. Значи дори при шанс едно към един милион край онова слънце да има планета или база на Съюза, всичко ще свърши три години преди да пристигне кавалерията. Или може би десет, двайсет… или петстотин. През което време аз и нашествието ще бъдем история.