Выбрать главу

— Ако обичате. Искам този човек да бъде сниман в цял ръст. Дайте ми подвижния микрофон. Готови.

Мортън трепна, когато двата прожектора го приковаха към стената. Пъхнаха един микрофон в ръката ми и в студиото прозвуча контраалтов глас:

— Тишина. Готови за запис.

— Дами и господа, граждани на Чоджеки, приемете нашите поздрави. Вие виждате един типичен случай на член на нашественическата армия на Невенкебла, който не желае да служи. С този видеофилм ще получите и една аудиокасета, на която е записан на живо действителен разговор с тези войници. Ще чуете техните горчиви оплаквания, ще бъдете шокирани от ужаса на наложената им военна служба, те ще крещят от радост, тъй като им е дадена възможност да свалят това бреме от плещите си и да отидат в провинцията, където да живеят спокойно и охолно под ласкавото слънце на Индивидуалния мутуализъм.

Гласът ми звучеше толкова искрено, че Стърнър не можа да се спре и изръкопляска… както и операторите и техниците. Мортън вдигна ръце над главата си — във всеки от нас се крие един лош актьор — и се поклони.

— Тишина — заповядах аз и моментално всички млъкнаха. Отидох до камерата и посочих съкрушения Мортън. — С такива войници вие трябва да се сприятелявате и да им помагате. Обърнете внимание на пълното отсъствие на отличителни знаци на ръкава. — Мортън протегна ръка и аз посочих точното място. — Никакви нашивки под ъгъл или извити цветни лентички. За такива неща трябва да гледате. Ако има една нашивка, две или повече, или което е още по-лошо — три горе и три долу с ромб по средата, пазете се! Не говорете с никого с такъв вид украшения, защото това е олицетворение на заробващ дявол!

Също внимавайте да няма блестящи метални украшения на раменете, тук и тук. Онези, които имат такива, са известни като офицери и обикновено са твърде тъпи, за да бъдат опасни. Тях трябва да избягвате.

Друга много опасна група може да се разпознае по шапките на главите и лентите на ръкавите. Ако на рамото им има букви ВП — минете на другата страна на улицата. Също внимавайте за червено таке върху жестоката глава.

Сега, когато знаете кого да избягвате, вие знаете към кого да се обръщате. Към обикновения униформен роб. Приближете се до него, усмихнете се, огледайте се наблизо да няма някой от зверовете с нашивки и лентички, после прошепнете в ухото на роба: „Обичате ли чист въздух?“ Ако той се усмихне и отговори радостно: „Да“, тогава е с вас. Нека Марк Форър ви помага в това голямо дело! — Обърнах се към снимачния екип: — Готово, благодаря ви, господа.

Мортън примигна, когато изгаснаха прожекторите и започна да сваля униформата.

— Каква, ако мога да попитам, беше онази глупост с чистия въздух?

— Не е глупост, приятелю — казах аз и вдигнах пропуска, който бях взел от джоба на униформата. — Аз възнамерявам да разпространя сред войските новината, че когато утре вечер излязат от казармата, могат да не се връщат.

— Знаех, че имаш някаква налудничава идея! — изкрещя той и се отдръпна с широко отворени очи и пребледнял. — Единственият начин, по който можеш да говориш на войниците, е да се върнеш обратно в базата.

Кимнах тържествено в знак на съгласие.

Двайсет и трета глава

— Това е самоубийство — извика Мортън и потрепери.

— Не, съвсем не е. Това е проява на здрав разум. Ако онази свиня, Зенър, още ме търси… той сигурно няма да ме търси между войниците си. Този пропуск е за днес. Сега се връщам в базата, тъй като в стария град тази нощ няма какво толкова да се върши. После отивам в нужника, в лавката и всички други интересни за войниците места, където те се събират и ще говоря на момчетата. Ще направя и някои други интересни неща, за които е най-добре да не знаеш. Не се тревожи за мен.

Аз обаче можех достатъчно много да се тревожа за себе си. След като се върнех в армията, там имаше много проблеми, които трябваше да разреша. И всичките бяха опасни.

— А как ще излезеш оттам? — попита Мортън. Гласът му дойде сякаш отдалеч и прекъсна черните мисли, които витаеха в ума ми.

— Това е най-малката ми грижа — засмях се глухо аз. И наистина беше така. Обърнах се към вечно спокойния Стърнър, който ни слушаше мълчаливо. — Нали знаете какво да правите с касетите?

— Ще постъпя съгласно вашия план. Доброволците вече чакат да ги разпространят на други доброволци, които ще вършат добри дела като това, което ние преди малко направихме. Беше вдъхновяващо.

— Наистина. Но никакви акции до утре вечер. Паролата трябва да се разпространи, трябва да се съберат ревностни доброволци, за да стане движението масово. Защото след като офицерите се окопитят, ще бъде трудно. Железопътните гари ще се наблюдават или железопътния транспорт напълно ще бъде спрян. Ако това стане, трябва да се осигури друг транспорт. Погрижете се работата да продължи, докато се върна. Сега вие сте пълномощник по дезертирането.