— Такива случаи на безразсъдство са рядкост тук — каза Нийб. — Генетични промени, неоткрити преди раждане. Той е ненормален, нали? Тези неща, които каза, че ще направи… това е невъзможно. Той няма да разстрелва невинни хора, нали?
Бях прекалено засрамен от човешката раса, за да погледна към нея, да отговоря на въпросите й. Мортън й отговори; беше ядосан.
— Да, ще го направи, това е най-лошото. Такива хора се разпореждаха с моя живот. Повярвайте ми, той ще го направи.
— Тогава какво можем да предприемем, за да го спрем?
— На този въпрос почти няма отговор — въздъхнах аз. — Вие не можете да насилите дезертьорите да не дезертират. Доколкото съм запознат с ИМ, вие дори няма да помислите да ги молите за такова нещо. А аз не зная какво биха направили те доброволно. Ако имахте правителство, то би влязло в преговори със Зенър и може би щяха да постигнат някакъв приемлив компромис. Но той още не знае, че няма централно правителство, с което да се срещне. Бъдещето не може да се предскаже.
— Но ние трябва да го обмислим — каза Мортън с такъв тъжен вид, с какъвто никога не го бях виждал. — Зенър трябва да бъде убит. Няма друг начин.
— Не! — отсече Нийб. — Това предложение е отвратително. Този проблем е толкова странен, толкова ужасен, че само мъдростта на Марк Форър може да го разреши.
— Може би, може би — промърморих. — Но аз чувствам, че онова, което става тук, много превишава възможностите на онзи отдавна отишъл си ум.
— Нищо не превишава възможностите на Марк Форър — заяви спокойно и с непоколебима вяра тя. Това ме ядоса. Беше като призоваване да ти помогне божество, когато си паднал от скала. Молитва за небесна ръка, която никога, никога няма да се спусне от небето да те спаси.
— Това е само едно мнение, вашето мнение. И за мен то звучи повече като сляпа вяра, отколкото като разумна мисъл. Ние сами трябва да намерим изход, защото Марк Форър отдавна е свършил, ръждясал. Сега той не може да ни помогне.
— Марк Форър може да ни помогне — отвърна Нийб с хладна абсурдност. — Но, разбира се, ние никога няма да го помолим. Това е основна догма на ИМ. Сами трябва да си решим проблема. Всичко, което трябва да знаем, се намира в писанията, които ни е дал.
— Вие просто се самозалъгвате, че можете да помолите, но не искате. Не, това не е вярно. Вие не можете да го помолите, защото него го няма.
— Не е вярно, че го няма — каза тя мило и топло се усмихна на злобния ми хумор. — Марк Форър е в Белегарик, където винаги е бил.
Бях виждал фанатици през живота си. Но това беше супер фанатизъм. Гледах онемял към Мортън. Ако изглеждах като него, устата ми сигурно зееше отворена, очите ми — изпъкнали като на някой фъфлещ идиот. Нийб сладко ни се усмихна и нетърпеливо зачака да дойдем на себе си и да си върнем дар слово. Пръв заговорих аз.
— Марк Форър… е умрял… преди хиляди години…
— Защо? По същество един изкуствен интелект трябва да е безсмъртен. Предполагам, че някои части и платки се подменят, когато се износят, но интелектът си остава същия. Или става по-голям. Ние винаги сме били безкрайно доволни, че Марк Форър така добре подхожда на този свят. Искрено се надяваме, че той наблюдава и одобрява начина, по който практикуваме ИМ. Но, разбира се, никога няма да го помолим за помощ.
— Аз пък бих го помолил — заявих и се изправих на крака. — Положително бих го помолил за помощ, без нито за момент да се колебая. Социалните теории на Марк Форър ще изправят много хора пред дулата на пушките. Така че този студен изкуствен интелект най-добре да намери начин това да се избегне.
— Но ти ще трябва да се върнеш в Белегарик, за да изровиш Марк Форър — изтъкна Мортън. Кимнах мрачно да изразя съгласие.
— Надявах се, че точно сега няма да кажеш това. Но, да, Мортън, приятелю. Трябва да намеря къде живее нашият голям електронен лидер и да го помоля за съвет. И да се надявам, че той има някакви готови отговори.
Двайсет и осма глава
— Знаете ли къде се намира Марк Форър? — попитах аз Нийб. Тя поклати глава.
— Не физически. Знае се само, че Марк Форър е дошъл с нас и ни е помогнал в проектирането на град Белегарик. И никога не го е напускал.
— Все някой трябва да знае. — Замислих се, после изщраках с пръсти. — Нашият приятел, Стърнър, трябва да има тази жизненоважна информация. Един от първите хора в света на електричеството. А ако не знае, той сигурно ще познава някой, който знае. Имате ли представа как мога да се свържа с него?
— Телефонът е ей там.
— Благодаря, Нийб, но аз не зная телефонния му номер, нито имам някаква представа къде е той или нещо подобно.