— Не бих се изразил така, Джим. Точно сега в града се провеждат много конференции. Много хора се завръщат.
— Подчинили са се? Отиват да работят?
— Съвсем не. Организира се протест и сега обсъждат… каква форма да приеме.
— Откъде знаеш това? Шпиони?
— Не точно шпиони. Просто подслушвам комуникационните връзки и контролирам всички телефонни разговори. Имам спомагателни модули, които търсят ключови думи и ми правят записи.
— И връзките на Невенкебла ли подслушваш?
— Да. Много е интересно.
— Говориш ли езика?
— Аз говоря всички езици. Четиринайсет хиляди шестстотин и дванайсет.
— Jamen, en ting er i hvert fald siker. Du taller ikke dansk.
— Og, hvorfor sa ikke det? Dansk er da et smukt, melodisk sprog.
— Много добре… мислех, че съм единственият, който някога е чувал датски.
Той, или по-скоро то, продължи да се хвали. Приказвайки с Марк бях склонен да го оприличавам с човек. Него. Нея. Който и да било. Не беше човек, а интелигентна машина, чиито способности надхвърляха всичко, което познавах преди. Но как практически да използвам тези му способности?
— Марк, кажи. Ще ми помогнеш ли?
— По всеки възможен начин.
Отпих още вино и почувствах благотворното му действие. Памет. Нещо, което се е случило по-рано днес.
— Марк… днес видях двама дезертьори. Има ли в града и други дезертьори?
— Доста много. Общо сто двайсет и един, чакай… извинявай, сто двайсет и двама. Един току-що пристигна.
— Има ли сред тях въоръжени?
— Искаш да кажеш, снабдени с оръжие? Всичките. Всичките са дезертирали от патрулите в града.
А ще използват ли те оръжията си? И ако ги използват, какво мога да направя с тях? В мен започна да се оформя една идея. Да отвърна на огъня с огън. И те са точно тези, които могат да го направят. Имаше само един начин да разбера. Сипах си малко вино и се обърнах към моя електронен домакин.
— Бих желал да се срещна с всички тези дезертьори на някое централно място. Въоръжени. Можеш ли да го уредиш?
Марк остана дълго мълчалив. Дали търсеше начин да се измъкне от тази молба? Бях го подценил.
— Готово — каза той. — След стъмване хората, които ги крият, ще ги придружат до спортния център. Който е много близо до избраното за екзекуцията място.
— Ти си една крачка пред мен.
— Надявам се. Тъй като съм невероятно по-интелигентен от теб. Сега, понеже трябва да мине известно време преди срещата, за благодарност би ли поприказвал с мен? Изостанал съм от галактическите въпроси с хиляда или повече години. Как вървят нещата?
Беше странен следобед и странна вечер. Неговата памет, както трябваше да бъде, бе забележителна и аз научих много интересни неща. Но имаше един факт, за който той не можеше нищо да ми каже, тъй като беше роден? построен? монтиран? много след разпространението на човечеството из Галактиката.
— Подобно на теб, Джим, всичко, което зная, са митове и древни легенди. Ако има един истински планетарен дом на човечеството, наречен Пръст или Земя, или нещо подобно, неговото местонахождение не е записано никъде в моите банки памет.
— Реших просто да попитам. Но смятам, че е по-добре да тръгвам. Беше ми приятно да си поговорим.
— На мен също. Пак намини.
— Ще се възползвам от поканата. Би ли изгасил светлините, когато стигна на горните стълби?
— Няма проблем. Това място е добре автоматизирано, както навярно можеш да си представиш.
— Нямаш ли проблем с електрическото захранване?
— Можеш да бъдеш сигурен, че нямам. Първото нещо, което научих, беше оцеляването. Има градска електроцентрала, а за десет минути могат да се включат резервни генератори, акумулатори, двойка газови елементи и атомен реактор. Не се тревожи за мен.
— Няма. Довиждане.
Изкачих се по дългите стълби и когато стигнах до вратата, лампите изгаснаха. Открехнах я и надзърнах: не се виждаха никакви патрули. Нийб и Стърнър ме чакаха на пейката.
— Не се ли страхувате, че врагът може да ви намери тук след полицейския час?
— Няма проблем — каза Стърнър. — Толкова много хора са дезертирали, че патрулите изглежда са отменени. Всички военни са или в базата, или в общинската сграда. Сега… моля те да ни разкажеш. Говори ли с Марк Форър?
Двамата се наведоха напред в напрегнато очакване.
— Говорих с него и се радвах на неговото гостоприемство. Той има останали няколко каси с вино, каквото не можете да си представите.
— За Марк Форър всичко мога да си представя — заяви Стърнър и Нийб кимна в знак на съгласие. — Но съжалявам, че не ти е предложил решение на проблема с екзекуциите.
Бързо замигах.
— Откъде знаеш? Не съм казал нищо такова.