Выбрать главу

Той поведе коня й за юздата, а неговият ги последва. Ерлен вървя така, докато слязоха от хребета. Колчем двамата се погледнеха, по лицата им грейваше усмивка, а тя извръщаше лице, за да скрие радостта си.

— А сега — подхвана весело Ерлен, когато отново излязоха на равния път — хайде да се приберем в „Хюсабю“ и да се радваме на живота като двама крадци!

2.

На Бъдни вечер валеше обилно и духаше силен вятър. Нямаше как да се придвижат с шейни и Кристин се видя принудена да остане у дома, а Ерлен и другите тръгнаха на коне за нощната литургия в църквата в залива Биргси.

Тя ги изпрати до вратата, факлите в ръцете им осветяваха в червено старите, тъмни къщи, а те се отразяваха в ледената покривка на двора. Кристин остана навън, докато тропотът на копитата им заглъхна в далечината.

Върху масата в голямата стая горяха свещи. В паниците имаше остатъци от каша, а в купата с бира плуваха рибени кости и хапки хляб. Останалите у дома слугини бяха налягали върху насипаната на пода слама. От мъжете в имението само старецът Он не отиде в църквата. Той служеше в „Хюсабю“ още от времето на дядото на Ерлен. Сега живееше в малка къщурка до езерото, но обичаше да идва в имението през деня и да се тутка напред-назад, обладан от заблудата, че върши много работа. Тази вечер Он заспа на масата. Ерлен и Юлв го занесоха през смях в един ъгъл и го завиха.

Сега в „Йорун“ сигурно бяха застлали пода с тръстика, защото според обичая всички хора в имението трябва да спят заедно през празничните нощи. Преди да тръгнат за църквата, винаги разтребваха остатъците от постните гозби, а майка й и слугините подреждаха върху масата с голямо усърдие масло, сирене, цяла купчина тънки питки бял хляб, лъскава сланина и дебели осолени кокали. Сребърните кани и роговете с медовина лъщяха, а баща й сам качваше бурето с бира върху пейката.

Кристин премести стола си срещу огнището: нямаше желание да гледа противната маса. Едно от момичетата хъркаше отвратително.

Едно от нещата, които не понасяше у Ерлен, беше, че у дома си той се хранеше грозно и невъзпитано, ровеше из паниците, за да си намери тлъст залък, дори не си миеше ръцете, преди да седне на трапезата. Позволяваше на кучетата си да се катерят в скута му и да лапат от съдовете, докато хората се хранят. Никак не беше чудно, че слугите му нямаха изискани обноски. У дома, в „Йорун“, й обръщаха внимание да се храни пристойно и бавно. Не е прилично, казваше майка й, господарите да се налапат набързо и да притесняват слугите, защото изморените от работа хора имат право да се нахранят на спокойствие.

— Гюна — повика тихо Кристин голямата, жълта кучка, легнала с цялата си челяд до камъка, препречващ пътя на въздушното течение към огнището.

Гюна се славеше като много лоша и Ерлен я кръсти на старата господарка на „Росвол“.

— Бедничката ми тя — прошепна Кристин и помилва животното, което дойде и сложи глава на коляното й.

Гърбът на кучката беше остър като сърп, а цицките й висяха до пода. Палетата направо й изсмукваха силите.

— Бедничката ми тя!

Кристин отпусна назад глава и се вгледа в почернелите от сажди греди на тавана. Чувстваше се толкова изморена…

Не, никак не й беше леко през изминалите месеци в „Хюсабю“. Когато се прибраха от „Медалбю“, тя успя да поговори с Ерлен. Той се боял, че тя му е ядосана, задето й е причинил това.

— Спомням си онзи ден през пролетта, когато се разхождахме из гората на север от църквата. Тогава ти ме помоли да те оставя на мира — тихо призна той.

Кристин се зарадва на откровението му. Напоследък често се питаше защо Ерлен забравя толкова много неща. Той продължи:

— Никога не съм допускал, че в душата си таиш озлобление към мен и се държиш мило и весело само за пред хората. Сигурно отдавна си разбрала какво се случва в тялото ти, а аз не забелязвах нищо. Та ти сияеше неподправено като слънцето.

— О, Ерлен — въздъхна угрижено тя, — ти най-добре от всички знаеш колко лъжи съм изрекла и какво лицемерие проявих към най-близките си хора. — Но тя държеше Ерлен да я разбере правилно. — Не зная дали помниш, скъпи, но ти постъпи доста нечестно спрямо мен. Господ Бог и Пресветата Дева са ми свидетели, че в душата ми няма и капка стаен гняв към теб. Постъпките ти не разколебаха любовта ми.

По лицето на Ерлен се изписа нерешителност.