Молитвите я разтушаваха за малко. Кристин познаваше много мъже и жени, които не почитаха Бог и Неговата Майка, както е редно, и не спазваха Божиите повели, но децата им се раждаха здрави. Често Господ не наказваше невинните дечица заради греховете на родителите им, макар и да им изпращаше знамения, та да се досетят, че няма да търпи вечно злодеянията им. Само да не накаже нейната рожба….
С цялото си сърце тя призоваваше свети Улав. Беше слушала толкова много за него, че сякаш го бе виждала с очите си: не много висок, пълен, но с изправена снага, красив, със златна корона и блестящ ореол около златистата му къдрава коса, с рижа, къдрава брада, обграждаща непоколебимото му, обветрено и смело лице. Изразителните му, пламтящи очи проникваха в хорските души и съгрешилите не смееха да ги погледнат. И Кристин не се престраши, а сведе поглед, но не от страх. Усещането приличаше по-скоро на гузната съвест. Така като малка свеждаше глава пред баща си заради сторена беля. Свети Улав я гледаше строго, но не сурово. Та нали му обеща да се поправи. Кристин копнееше да влезе в катедралата в Нидарус и да коленичи пред мощите му. Ерлен й даде дума съвсем скоро да отидат на поклонение там, но отложиха пътуването. Кристин се досещаше на какво се дължи нежеланието му: Ерлен се срамуваше и се боеше от хорските одумки.
Едан вечер, докато всички се хранеха, млада девойка, която прислужваше в къщата, се осмели да попита:
— Господарке, не е ли по-практично да се захванем да шием пелени и бебешки дрешки, преди да изтъчем онзи плат, за който говорите?
Кристин се престори, че не я е чула, и продължи да обяснява как ще боядисат тъканта. Девойката не се отказа:
— Да не сте донесли готови дрешки от „Йорун“?
С едва забележима усмивка Кристин се обърна към останалите и не удостои девойката с отговор. Докато говореше, стопанката хвърляше крадешком поглед към слугинята, обляна в гъста червенина. Девойката не смееше да вдигна очи към господарката си. Кристин се усмихна и попита нещо Юлв. Девойката внезапно се разхлипа. Кристин се позасмя, а слугинята хълцаше и хлипаше все по-неудържимо.
— Стига де, Фрида — спокойно рече Кристин. — Тук те знаем като голяма мома, а сега се държиш като малко момиче.
Девойката изхленчи:
— Не биваше да плещя такива глупости, господарке. Не ми се гневете.
— Няма, няма — усмихна се Кристин. — Хайде, яж спокойно, стига си плакала. Всички имаме разум, колкото ни е отредил Господ.
Фрида скочи от мястото си и избяга навън, разтърсвана от ридания.
По-късно, когато Юлв Халдуршон обсъждаше с Кристин какво трябва да се свърши на следващия ден, той й рече през смях:
— Ако Ерлен се беше оженил за теб преди десет години, сега земите му щяха да се намират в цветущо състояние.
— Така ли мислиш? — усмихна се тя. — Тогава щях да бъда на девет години. Как си го представяш Ерлен да чака години наред невестата му да порасне?
Юлв се засмя и излезе.
През нощта Кристин плака от самота и унижение.
Ерлен се прибра в седмицата преди Коледа заедно със сина си Орм. Момчето яздеше редом с баща си. Кристин усети пробождане в сърцето, когато бащата доведе сина си и го подкани да поздрави мащехата си.
Орм беше приказно красив. Точно така си представяше Кристин сина, който носеше в утробата си. Понякога тя се престрашаваше да се зарадва и да се надява детето й да се роди здраво и читаво. Унасяше се в мечти и виждаше как синът им расте красив, одрал кожата на баща си.
Орм изглеждаше малко дребен и слабичък за възрастта си, но беше добре сложен, с изящни ръце и крака, с очарователно лице, тъмна кожа и коса, големи сини очи и алена, колеблива уста. Момчето поздрави учтиво мащехата си, но лицето му остана студено и сурово. Кристин нямаше много време да поговори с него, ала усещаше как той я наблюдава. Изпитателният му поглед я притесняваше и тялото й сякаш ставаше още по-тромаво и тежко.
Ерлен не разговаряше много със сина си, скоро Кристин разбра, че причината се корени във враждебността на Орм. Пред Ерлен тя изрази възхищението си от красотата и ума на момчето. Той не довел дъщеря си Маргрет, защото била още малка за такова дълго пътуване през зимата. Описа я гордо като още по-хубава и от брат си, със златисторуса къдрава коса и кафяви очи. Била и голяма умница: въртяла приемните си родители на малкия си пръст.
Значи се е метнала на майка си, помисли си Кристин. Не успя да обуздае пробудилата се в сърцето й болезнена ревност. Сигурно Ерлен изпитва към дъщеря си същата силна бащинска обич, каквато питае и Лавранс към Кристин. Ерлен говореше за Маргрет с трогателно умиление и топлота.