Кристин стана и отиде до външната врата. Навън цареше мрак и валеше толкова силно, че не се виждаше нито месечина, нито звезди. Сигурно наближаваше полунощ. Взе светилника от преддверието, влезе и го запали. Наметна се набързо с връхната си дреха и излезе в снега.
— В името на Бога — прошепна тя и се прекръсти три пъти, преди да пристъпи в тъмната нощ.
Най-далеч на двора се намираше домът на свещеника. Сега вътре не живееше никой. Дори и след като освободиха Ерлен от анатемата, в „Хюсабю“ нямаше капелан. От време на време помощниците на главния свещеник в долината на река Оркла идваха да четат литургии, но новият свещеник, назначен в църквата, беше в чужбина с магистър Гюнюлф: двамата били приятели от училище. Очаквали ги да се върнат чак на лято. Като млад Гюнюлф преболедувал охтика и не смеел да пътува през зимата.
Кристин влезе в празната, студена сграда и намери ключа за църквата. Постоя малко. Беше много хлъзгаво, тъмно като в рог, валеше и духаше вятър. Доста смело бе от нейната страна да излиза през нощта, и то на Бъдни вечер, когато из въздуха се носят какви ли не нечисти сили. Кристин обаче не се отказа, защото я теглеше непреодолимо към църквата.
— Идвам тук в името на всемогъщия Господ Бог — прошепна тя.
Кристин осветяваше пътя си със светилника и стъпваше върху тревистите места и камъните, подаващи се под леда. В мрака й се струваше, че църквата е много далеч, но все пак извървя безпрепятствено разстоянието и стигна до вратата.
Вътре дърво и камък се пукаха от студ. Дори навън, в снега, беше по-топло. Кристин се приближи до арката над хоровата част и коленичи пред разпятието, което различи в тъмнината.
След като си прочете молитвите и се изправи, постоя малко. Като че ли очакваше да й се случи нещо. Предчувствията й не се оправдаха. Зъзнеше от студ и страх в тъмната, пуста църква.
Бавно запристъпва към олтара и освети старите, грозни и груби пана. Светата трапеза беше от гол камък, а покривките, книгите и съдовете стояха заключени в сандък.
В кораба имаше пейка по протежението на дългата стена. Кристин седна и остави светилника на пода. Връхната й дреха се беше намокрила, а и краката й подгизнаха и се вкочаниха. Помъчи се да подпъхне под тялото си единия си крак, но така не й беше удобно. Загърна се грижливо в дрехата и се опита да съсредоточи мислите си върху днешния празник: в този свещен час в полунощ Дева Мария родила Христос във Витлеем.
Verbum caro factum est et habitavit in nobis2.
Спомни си дълбокия ясен глас на отец Айрик; Аудюн, стария дякон, който вече не беше между живите; църквата в „Йорун“, където всяка година слушаше коледната литургия, застанала до майка си. Помъчи се да си припомни и други свети слова, но мислите й отлетяха към църквата и познатите й лица. Най-отпред сред мъжете в храма стоеше баща й, вторачил вглъбените си очи в ослепителната светлина, бликаща от хоровата част.
Направо не беше за вярване, че църквата им вече я няма. Изгоря до основи. При мисълта за това й се доплака. И ето, тя седи сама в мрака през тази нощ, когато всички християни се събират да се веселят и да празнуват в Божия дом. А вероятно точно така е редно: тя да остане сам–самичка, далеч от другите, които честват Рождеството на Божия син от невинна и целомъдрена девица.
Родителите й вероятно са отишли в „Сюнбю“ за Коледа, но там нямаше богослужение в параклиса, защото, както Кристин знаеше, на Бъдни вечер всички обитатели на имението отиваха на литургията в главната църква в Ладалм.
Кристин не помнеше кога за последно пропусна коледната служба. Родителите я заведоха за първи път, когато беше съвсем малка. Сложиха я в кожена торба, мъхеста отвътре, и баща й я понесе на ръце. Нощта беше ужасно студена. Яздеха през гората, а факлите им проблясваха по натежалите от сняг борове. Лицето на баща й бе почервеняло от студа, а ръбът на кожената периферия на шапката му беше побелял от насъбралия се скреж. От време на време той се навеждаше и захапваше леко нослето й. Питаше я дали усеща пощипването, а после викаше през рамо на майка й, че носът на Кристин още не е замръзнал. Това сигурно се бе случило, докато още живееха в „Скуг“. Кристин едва ли е имала повече от три години. Тогава родителите й бяха съвсем млади. Помнеше с какъв висок, жизнерадостен и весел глас Рагнфрид питаше мъжа си как е детето. Да, някога майка й беше млада и безгрижна…
2
Verbum caro factum est et habitavit in nobis (лат.) — И Словото стана плът, и живя между нас. — Бел.авт.