Кристин се чувстваше много разтревожена и потисната. Отегчаваше се донякъде от разказите на Симон за неговите дела, за имението и децата му. Разбираше поведението му. Виждаше как се опитва да й помогне, доколкото му позволяват силите, и оценяваше решението му да напусне дома си на Коледа, за да тръгне с нея. Сигурно се вълнуваше при мисълта за раждането на второто им дете и се надяваше да е момче. С Рамборг имаха само една дъщеря, а бяха женени от шест години. Кристин не биваше да очаква от Симон да взема дотолкова присърце нещастието на Ерлен и нейните тегоби, че да забрави за радостните събития в своя живот. И все пак изпитваше неприятно усещане, докато наблюдаваше колко весел, доволен и спокоен се чувства в дома си.
Кристин си представяше, че Юлвхил Симонсдатер е руса, нежна и крехка като покойната й сестра, чието име носеше. А дъщерята на Симон се оказа пълничка, с бузи като ябълки и уста, подобна на ягода, с будни сиви очи като на баща си и красиви кестеняви къдрици. Симон обичаше много милото жизнено дете и се гордееше с остроумието й.
— Това момиче е много грозно, досадно и противно — закачи я той, хвана я за кръста и започна да я върти във въздуха. — Май някой трол от планината ни е взел рожбата от люлката и ни е оставил друго дете, което е голяма напаст.
После веднага я пусна и побърза да я прекръсти три пъти, изплашен от собствените си необмислени думи.
Извънбрачната дъщеря на Симон Арнерд, без да е красавица, имаше вид на мило и разумно момиче. Баща й използваше всяка удобна възможност да я води със себе си на разни места и не пропускаше случай да хвали трудолюбието й. Арнерд заведе Кристин да надникнат в сандъка й с чеиза. Момичето показа на Кристин всичко, което бе изпрела, изтъкала и ушила.
— Денят, когато поверя дъщеря си на добър и благонадежден мъж, ще бъде най-щастливият миг в живота ми — сподели Симон, докато гледаше след дъщеря си.
За да избегне излишни разходи и протакане по време на пътуването, Кристин взе със себе си само Юлв Халдуршон. Четиринайсет дни преди Коледа тя потегли заедно с Юлв, Симон и двамата му млади пъргави слуги.
В Осло Симон веднага научи, че кралят няма да идва в Норвегия. Вероятно възнамерявал да празнува Коледа в Стокхолм. Ерлен се намираше в крепостта „Акершнес“36. Надзирателят отсъстваше и нямаше изгледи да получат разрешение да го видят. Улав Шурнинг, помощник-кралският ковчежник, обеща все пак да съобщи на Ерлен, че близките му са дошли в града. Улав се държеше много дружелюбно със Симон и Кристин, защото брат му беше женен за братовчедката на Кристин Рамборг Осмюнсдатер от „Скуг“ и Улав смяташе дъщерите на Лавранс за свои роднини.
Шетил от „Скуг“ дойде в града и покани братовчедка си Кристин и спътниците й да отпразнуват заедно Коледа в имението, но тя нямаше настроение да се весели, докато съпругът й се намира затворен в кралската крепост. Симон също отклони поканата въпреки настоятелните молби на Кристин да не се чувства задължен да остане с нея. Симон и Шетил се познаваха, а Кристин бе виждала братовчед си само веднъж в зряла възраст.
Кристин и Симон отседнаха в същото имение, където някога тя гостува на родителите му, докато бяха сгодени, само че в друга къща. В стаята имаше две легла. Тя спа на едното, а на другото легнаха Симон и Юлв. Слугите пренощуваха в конюшнята.
На Бъдни вечер Кристин изяви желание да присъства на празничната служба в полунощ в църквата на Нонесетер. Много искала да послуша как пеят сестрите. И петимата се отправиха към храма. В ясната, мека и приятна нощ небосводът блестеше, обсипан със звезди. По-рано падна малко сняг и сега белотата му отразяваше лунната светлина. Църковните камбани забиха и от именията започнаха да излизат хора и да се спускат към храма. Симон хвана Кристин за ръка. От време на време я поглеждаше крадешком. Тази есен тя направо се стопи, но високата й тънка снага като че ли си възвърна част от нежното, кротко моминско очарование. Над бледото й лице се спусна някогашното младежко спокойствие и мекота, прикрили спотаено, задрямало напрежение. Приликата с онази Кристин, която Симон помнеше от една далечна Коледа, ставаше все по-явна и зловеща. Неволно той стисна ръката й. Усети се чак когато и тя стисна пръстите му в отговор. Симон я погледна. Кристин кимна с усмивка. Беше приела жеста му като опит да я окуражи и да й напомни, че е необходимо да не губи надежда, и искаше да го увери в смелостта си.
36
Крепостта „Акершнес“ е предшественик на днешната крепост „Акершхюс“ в Осло. — Бел.прев.