— Разкажи още нещо, докато седим така, мащехо!
— Какво да ти разкажа? — равнодушно попита тя.
— Ами какво… Някоя приказка, подходяща за Бъдни вечер — смути се момчето.
Кристин се облегна назад и хвана със слабите си ръце ръкохватките, оформени като животински глави.
— Онзи монах, за когото ти разправях, беше ходил и в Англия. По думите му там имало село, където виреели бодливи храсти, които цъфтели в бяло всяка Бъдни вечер. Свети Йосиф Ариматейски3 пристигнал там по вода, след като избягал от езичниците. Слязъл на сушата, забил тоягата си в земята, а тя пуснала корен и цъфнала. Той първи донесъл християнската вяра в Уелс. Селото се казва Гластънбъри, сега се сетих. Брат Едвин беше виждал тези храсти. В Гластънбъри бил погребан крал Артур заедно с жена си. Нали си чувал за него? Той бил един от седмината най-достойни поборници за християнството. В Англия смятат, че кръстът на Христос бил от елхово дърво, но у дома на Бъдни вечер изгаряме ясен, защото съпругът на Мария, дърводелецът Йосиф, напалил огън с ясеново дърво, за да се стоплят девицата и Младенеца. Брат Едвин разказал това на баща ми.
— Ама из северните планини не растат много ясенови дървета — отбеляза момчето. — В древни времена ги използвали за направата на копия. Не зная в „Хюсабю“ да има друг ясен, освен онзи до главната порта. Но него татко не може да го отсече, защото отдолу живее духът на първия собственик на имението4. Кристин, светият кръст се намира в Рим. Значи много лесно могат да разберат дали е от елхово дърво, или не.
— Да — кимна тя. — Не зная дали е истина. Сигурно си чувал преданията, че кръстът е направен от издънка на дървото на живота, а Сит получил позволение да го вземе от Райската градина и да го занесе на Адам, преди да умре.
— Да, но я ми разкажи…
След малко Кристин се обърна към детето:
— Орм, легни да си поспиш. Има много време, докато другите се приберат от църквата.
Орм се изправи:
— Още не сме се поздравили като роднини, Кристин Лаврансдатер.
Той се приближи до масата, взе рог, пи в чест на мащехата си и й подаде съда.
По гърба й полазиха ледени тръпки. Нямаше как, спомни си за деня, когато майката на Орм пожела да пие за нейно здраве. Зародишът в утробата й се размърда силно. Какво му става тази нощ, зачуди се Кристин. Като че ли нероденият й син усещаше всичките й вълнения, зъзнеше с нея в студа и се свиваше на кълбо, обзет от нейния страх. Не бива да се боя чак толкова, помисли си тя. Пое рога, пи с доведения си син и нежно го погали по черната коса. Не, няма да бъда зла мащеха към теб, приказно красив сине на Ерлен, рече си тя.
Когато Ерлен се прибра, тя дремеше на стола си. Той метна ръкавиците си върху масата.
— Прибирате ли се вече? — изненада се Кристин. — Очаквах да останете и за дневната литургия.
— О, две литургии ще ми държат влага твърде дълго — отвърна Ерлен.
Кристин пое заскрежения кожух.
— Времето се изясни и пак замръзва.
— Защо забрави да събудиш Орм? — укори го съпругата му.
— Да не би да се е разсърдил? — попита бащата. — Не съм забравил — тихо обясни той. — Но спеше така сладко, та реших… Нали ги знаеш хората какви са. Зяпаха ме непрекъснато, защото се появих на службата без теб. Оставаше само да заведа сина си.
Кристин замълча, но я заболя от думите на мъжа й. Не одобряваше постъпката му.
3.
Тази Коледа не се видяха почти с никого. Ерлен отказваше да посетят хората, които ги поканиха. Непрекъснато беше в лошо настроение.
Явно Ерлен преживяваше сполетялото ги изпитание по-тежко, отколкото бе предполагала съпругата му. Откакто роднините му извоюваха съгласието на стопаните от „Йорун“, той се хвалеше наляво-надясно с годеницата си. Последното, което бе искал, бе някой да си помисли, че смята Кристин или роднините й за по-нисши от своя род. Тъкмо напротив, Ерлен постоянно подчертаваше каква чест и услуга за реабилитиране на доброто му име му е оказал Лавранс Бьоргюлфсьон, давайки му дъщеря си за жена. Сега хората щяха да злословят, че Ерлен очевидно е смятал девойката за проста селянка, щом е посмял да нанесе такова оскърбление на баща й: да спи с нея, преди да му стане законна съпруга. На сватбата Ерлен непрекъснато настояваше родителите на съпругата му да им гостуват в „Хюсабю“, та да разгледат имението. От една страна, му се искаше да им докаже, че дъщеря им няма да тъне в сиромашия, а от друга — да се поразходи и да се покаже в компанията на тези красиви и внушителни хора. Лавранс и Рагнфрид имаха осанка на аристократи и представляваха желани гости навсякъде. С оглед на променените обстоятелства обаче срещата между Ерлен и родителите на Кристин изглеждаше все по-неприемлива и за двете страни.
3
Йосиф Ариматейски — ученик и сподвижник на Исус Христос. Според преданието Йосиф свалил тялото на Спасителя от кръста и събрал кръвта му в чаша. — Бел.прев.
4
Разпространено схващане сред древните скандинавци било, че духът на първия собственик на имението е негов закрилник. — Бел.прев.