Не след дълго Юлв напомни, че е време да си вървят. Изминаха пътя до странноприемницата в пълно мълчание. Пред вратата Кристин му подаде ръка:
— Юлв, благодаря ти за помощта и подкрепата!
— Ако можех, щях да увисна на бесилото вместо Ерлен — заради двама ви — увери я той.
Вечерта, малко преди да си легнат, Кристин и Симон останаха сами в стаята. Неочаквано Кристин започна да разказва как е минал денят й и предаде разговора с Мюнан Бордшон и Брюнхил Флюга.
Симон, седнал на трикрако столче близо до нея, се бе подпрял на лакти и я гледаше изпитателно с малките си проницателни очи. Мълчеше, а по месестото му лице не трепваше и мускул.
Кристин му сподели, че е казала на баща си за случката в странноприемницата на Флюга.
Симон продължаваше да седи неподвижно. След малко подхвана със спокоен глас:
— Само за това те помолих през всичките тези години, ако не ме лъже паметта. Но щом не си успяла да премълчиш случилото се, за да пощадиш сърцето на Лавранс…
Кристин се разтрепери неудържимо.
— Да. Но Ерлен, какво ще стане с Ерлен?
Кристин нададе нечовешки вик и скочи. С лице, заровено в шепите, тя залиташе ту наляво, ту надясно и не спираше да крещи името на съпруга си. От гърдите й се изтръгваха болезнени стенания, напираха в устата й и бликваха като стихия.
— Кристин, за бога!
Симон я хвана за ръцете и се помъчи да я успокои, но тя се отпусна в обятията му с тежестта на цялото си тяло, вкопчи се в шията му и продължи да вика през сълзи името на Ерлен.
— Кристин, успокой се.
Симон я прегърна, но тя не забеляза. Хълцаше неудържимо и не можеше да се държи сама на краката си. Той я вдигна на ръце, притисна я за миг до гърдите си и я отнесе на леглото.
— Успокой се — повтори той задавено и почти заплашително.
Погали я по лицето, а тя сграбчи китките му и отново се вкопчи в него:
— Симон, Симон, о, трябва да го спасим!
— Правя каквото мога, Кристин. Сега настоявам да се успокоиш!
Симон излезе и извика слугинята на Кристин, която тя си избра в Осло. Гласът му отекна между къщите. Жената се завтече към него и той я прати да влезе при господарката си. Слугинята излезе само след миг. Кристин пожелала да я остави сама, обясни ужасена тя на Симон, който не бе мръднал от мястото си.
Мъжът кимна и отиде в конюшнята. Остана там да изчака Гюнар, своя слуга, и Юлв Халдуршон, за да нахранят конете. Симон се заговори с Юлв и заедно се отправиха към къщата.
На следващата сутрин Кристин не видя зет си. Но следобед, докато шиеше дреха за Ерлен, Симон се втурна в къщата, без да обели дума и без да я погледне, отвори сандъка с багажа си, напълни сребърната си чаша с вино и отново хукна навън. Кристин стана и го последва. Пред вратата на къщата непознат мъж държеше коня си за юздата. Симон свали от ръката си златен пръстен, пусна го в чашата и пи за здравето на новодошлия.
Кристин се досети какъв е поводът и възкликна радостно:
— Родил ти се е син, Симон!
— Да.
Той потупа пратеника по рамото, когато мъжът с благодарност мушна чашата и пръстена под колана си. Симон се обърна към балдъзата си, прегърна я през кръста и започна да я върти. По лицето му се изписа неземно щастие и Кристин сложи ръце на раменете му. Той я целуна по устата и се засмя.
— Явно родът ти ще продължи да стопанисва „Формо“, Симон — усмихна се тя.
— Така ще бъде, ако рече Господ.
Кристин предложи да го придружи на вечерната служба, но Симон отказа. Искал да отиде сам.
Когато се прибра от църквата, Симон й съобщи, че Ерлинг Видкюнсьон бил в имението си „Акер“ до Тюнсберг. Преди обяд Симон осигури превоз с кораб дотам, защото искал да обсъди положението на Ерлен с бившия кралски предстоятел.
Кристин мълчеше. И преди бяха споменавали Ерлинг, но избягваха да се впускат в подробности и не уточниха дали той е знаел за начинанието на съпруга й. Симон искаше да се допита до Ерлинг Видкюнсьон относно плана на Кристин двамата да посетят влиятелните роднини на Лавранс в Швеция, да се позоват на кръвната връзка и да помолят за тяхното застъпничество.
— Зетко, ти току-що научи, че ти се е родила мъжка рожба, и ми се струва по-разумно да отложиш пътуването до „Акер“ — възрази Кристин. — Първо отиди да видиш сина си и Рамборг в „Рингхайм“.
Симон се извърна, за да прикрие колко е разнежен от думите й. Досега търсеше признаци по лицето на Кристин и се питаше дали тя разбира с какво нетърпение той очаква да зърне сина си. Овладя вълнението си и отвърна леко смутено: