Симон мълчеше, обзет от внезапен страх. Боеше се да надзърне в най-дълбоките тайни на живота, свързани със страданието и щастието. Но Ерлен не споделяше тревогата му. Той играеше с ужасното и с хубавото с невинността на нищо неподозиращо момче, изпълнено с любопитство и опиянено от алкохола, чиито приятели са го завели в бордей.
Ерлен разклати нетърпеливо глава:
— Тук най-ужасното нещо са тези мухи. Направо дяволски изчадия…
Симон си свали шапката и започна да удря с нея скупчените синьо-черни гадини и те се разлетяха с бръмчене на ята. После яростно стъпка мухите, паднали омаломощени върху мръсотията на пода. От това нямаше особена полза, защото дупката в стената продължаваше да зее. Миналата зима я бяха покрили с дървен капак с опънато телешко шкембе, но тогава в помещението настана пълен мрак.
Симон продължаваше да избива гадините, когато Улав Шурнинг се върна със свещеник. Духовникът носеше чаша с вода, повдигна главата на Ерлен и му помогна да пие. По брадата и шията му потече плътна струя, но клетникът се отпусна спокойно и невъзмутимо като дете, когато свещеникът го избърса с кърпата.
Симон имаше чувството, че вътрешно кипи. Кръвта пулсираше под ушите му, а сърцето му биеше тревожно и особено. Застанал до вратата, той се загледа за миг в дългото, простряно напреки тяло под дрехата. По лицето на Ерлен избиваха трескави червени петна. Клетникът лежеше с полуотворени, блестящи очи, а в усмивката му Симон видя онази така добре позната нотка на лекомислие.
На следващия ден Стиг Хоконсьон от „Манвик“ закусваше с гостите си — Ерлинг Видкюнсьон и сина му Бярне. Внезапно чуха тропот от копитата на самотен кон по двора. Някой блъсна рязко вратата и в стаята се втурна Симон Андресьон. Избърса лицето си с ръкав. По време на ездата се бе изцапал с пръски кал чак върха на главата.
Тримата мъже се изправиха; от устата им се изтръгнаха леки възклицания — едновременно за поздрав и от изненада. Симон не отвърна на учтивостта им, а застана подпрян с две ръце на дръжката на меча си:
— Искате ли да научите най-новите вести? Неколцина чужденци, изпратени от краля да разпитват Ерлен Никулаусьон, са го подлагали на нечовешки мъчения…
Мъжете нададоха вик и наобиколиха Симон Андресьон. Стиг плесна с ръце:
— Ерлен проговорил ли е?
Несъзнателно двамата с Бярне се обърнаха към Ерлинг. Симон избухна в неудържим смях.
Свлече се на стола, който му поднесе Бярне Ерлингсьон, пое купата с бира от ръцете на младежа и пи жадно.
— Какво смешно има? — остро попита Ерлинг.
— Стиг ме разсмя — отвърна Симон. Превит одве, с ръце, подпрени на опръсканите му с кал бедра на панталона, той едва съумя да сподави смеха си. — Та нали всички присъстващи сме потомци на аристократи. Очаквах да се разгневите ужасно на бедата, сполетяла наш близък по произход човек, и да ме разпитате как стражите са допуснали подобна низост… Не съм сигурен какво гласи законът в такива случаи. След смъртта на моя господар крал Хокон се задоволявах да служа на неговия наследник, когато ме викаше да участвам във военни или мирни дела, но иначе си живеех спокойно в имението ми. В случая на Ерлен Никулаусьон съм категорично убеден, че е нарушен законът в страната. Другарите му отсъдиха по делото срещу него. Друг е въпросът с какво право му отнеха нормалния му живот. После му осигуриха стража и гарантираха за безопасността му, докато го заведат на среща с неговия роднина краля. Имало изгледи Негово Величество да потърси помирение с него. После затвориха клетника в кулата на крепостта „Акершнес“ и той лежи там вече близо година, а през това време кралят почти не се е прибрал в страната. Получиха се няколко писма, но и това не даде никакъв резултат. Сега кралят изпраща свои слуги — нито са норвежци, нито са придворни. Те подлагат Ерлен на разпит чрез изтезания — недопустимо отношение към норвежец с права на кралски управител. А през това време в страната цари мир и роднините на Ерлен и знатните господа се отправят към Тюнсберг, за да отпразнуват сватбата на краля. Какво ще кажете, Ерлинг?
— Ами, вие сам казахте точно и ясно как стоят нещата, Симон Андресьон — Ерлинг седна на пейката срещу Симон. — Кралят има три възможности. Едната е да застави Ерлен да изтърпи присъдата си от Нидарус. Другата е да назначи нов състав от съдии и да повери делото в ръцете на мъж, който не е посветен в рицарското звание, а съдиите да определят законов срок, в чиито рамки Ерлен да напусне границите на владенията на крал Магнюс. Третият вариант е кралят да потърси помирение с подсъдимия. Това според мен би било най-разумното решение. Случаят ми се струва пределно ясен и всеки в Тюнсберг, пред когото изложите молбата си за помощ, ще откликне и ще ви подкрепи. Обърнете се към Юн Хафтуршон и към брат му. И те са роднини на Ерлен като краля. Синовете на Омюн също ще осъзнаят колко неразумно е да допуснат подобна несправедливост. Първо потърсете помощта на началника на кралската свита. Убедете него и Пол Айриксьон да насрочат съвещание на придворните, които са в града и са най-компетентни по такива въпроси.