Заключи вратата на църквата, а Ерлинг Видкюнсьон тръгна напред през гробището. Под малката стряха над гробищната порта спря. Симон го настигна, подслони се до него и двамата постояха, преди да тръгнат под дъждовните капки.
Ерлинг Видкюнсьон заговори спокойно и с равен глас, но Симон долови спотаената в дълбините на душата му безгранична ярост и не посмя да вдигне очи.
— Дявол да го вземе, какво целите, Симон Андресьон?
Събеседникът му не обели дума.
— Да не би да си въобразявате, че ще ме изнудите да дойда с вас, защото разполагате със сведения от разни сквернословия за събития от времето, когато още сте имали жълто около устата? — заплашителната нотка в гласа му ставаше все по-осезаема.
— Помислих си друго — поклати глава Симон. — Ако се сетите за онази, която беше по-скъпоценна и от чисто злато, вероятно ще се смилите над съпругата и децата на Ерлен.
Ерлинг го погледна, без да му отговори, и започна да къса мъх и лишеи от каменната ограда на гробището. Симон преглътна и навлажни устните си:
— Сам не зная какво си въобразявах, Ерлинг Видкюнсьон. Предположих, че като си спомните за Халфрид, която изтърпя ужасни теглила, без да има друга утеха, освен упованието си в Бога, ще пожелаете да помогнете на други хора, защото имате тази възможност! На нея вече не можете. Някога разкайвали ли сте се за мига, когато сте напуснали „Манвик“ и сте оставили Халфрид на произвола на Фин?
— Не беше така! — прокънтя гласът на Ерлинг. — Защото тя никога не… Няма значение, вие едва ли сте в състояние да го разберете! Ако бяхте осъзнали колко горда жена е вашата съпруга — засмя се яростно той, — нямаше да ми казвате това. Не зная какво ви е споделила тя, но сега ще ви изложа моята версия. Изпратиха ме да я доведа при роднините й, защото Хокон се разболя. Двете с Елин бяха израснали като сестри, макар че Елин й се падаше леля по бащина линия. Когато Халфрид се прибра у дома от „Манвик“, се засичахме непрекъснато. Цяла нощ разговаряхме на чардака на къщата с изрисувания дракон. В деня на Страшния съд и двамата можем да отговаряме пред Бога за всяка изречена дума. Нека тогава Той ни обясни защо се случва така в живота… И все пак Господ я възнагради за послушанието й. Като утеха след смъртта на първия й съпруг Бог й изпрати свестен мъж във ваше лице. А вие се оказахте пълен хлапак и се търкаляхте със слугините й в нейния дом. Тя отгледа копелетата ви — Ерлинг запрати надалеч смачкания на топка мъх.
Застинал на място, Симон слушаше безмълвно обвиненията. Ерлинг откъсна ново парче мъх и го хвърли:
— Постъпих, както тя пожела. Чухте ли достатъчно? Нямаше какво друго да сторим. Където и да се бяхме срещнали по света, щяхме… щяхме… Прелюбодейство е грозна дума. Кръвосмешение — още по-грозна.
Симон успя само да кимне леко с глава.
Разбираше отлично, че думите му биха прозвучали нелепо, ако реши да сподели с Ерлинг сходните си терзания. Ерлинг Видкюнсьон е бил съвсем млад, красив, с аристократична осанка, а Халфрид се е влюбила в него и е била готова с охота да целува следите му по роената трева на двора в онова пролетно утро… Историята им бе, несравнима с тази на Кристин и Симон — остарял, дебел, грозен селянин. На нея никога не би й хрумнало, че съжителството им в една къща представлява опасност за душевния им мир, пък ако ще да споделят един дом двайсет години. Неведнъж му се удаде случай да се увери в това…
Симон подхвана тихо и почти смирено:
— Доброто сърце на Халфрид не позволи невинното дете, заченато от прислужницата и мъжа й, да страда. Тя ме накара да поема отговорност за постъпката си. Моля ви, Ерлинг Видкюнсьон, заради клетата беззащитна съпруга на Ерлен… Тя ще се спомине от тревога. Няма да пожаля средства, докато търся спасение за нея и децата й.
Ерлинг Видкюнсьон се подпря на стълба на портата. Лицето му запази обичайното за него спокойно изражение, а в гласа му прозвуча вледеняваща учтивост:
— Кристин Лаврансдатер ми е много приятна, макар и да не съм я виждал много пъти. Смятам я за красива и горда жена. Симон Андресьон, неведнъж ви повторих: послушайте съвета ми и няма да сгрешите. Но наистина не разбирам какво целите с чудноватите си приумици. Какво съм виновен, че чичо ми взе решението за моята женитба, докато бях непълнолетен, а се влюбих в девойка, сгодена за друг? Съпругата на Ерлен не е толкова беззащитна, колкото я изкарвате. Вие сте женен за сестра й. Понеже вие, а не аз, подхванахте този странен разговор, ще се наложи да изтърпите думите ми. Преди сватбата на Ерлен с Кристин се говореше, че Лавранс Бьоргюлфсьон се е съгласил на тази уговорка мимо волята и убежденията си. Девойката обаче нехаела за дълга да се подчинява на баща си и да пази честта си. Искала само да изпълни желанието си. Сигурно е добра съпруга. Така или иначе, тя успя да се омъжи за Ерлен и вероятно двамата са заживели щастливо заедно. Но се съмнявам, че Лавранс е останал доволен от избора на дъщеря си, защото преди тя да се запознае с Ерлен, баща й вече се беше спрял на друг жених и дори я беше сгодил за него, доколкото съм осведомен — Ерлинг млъкна, стрелна Симон с поглед и извърна глава, смутен от думите си.