Симон се чувстваше изморен от всичко това. Мъжете бръщолевеха разпалено всевъзможни глупости на висок глас. Шетил Осмюнсьон се проявяваше като леко простоват, а сродникът му Маркюс също не блестеше с остър ум. Улав Шурнинг разсъждаваше трезво и разумно, но не се отличаваше с особена далновидност, а двамата свещеници не вдъхваха на Симон представата за интелигентни мъже. Всички слушаха думите на Ерлен и кимаха в знак на съгласие, а той все повече заприличваше на себе си. Възвърна си стария навик да говори прибързано и неразумно. Ръката на Кристин лежеше върху коляното му и той галеше пръстите й. Раменете на двамата съпрузи се докосваха. Кристин сияеше от радостна възбуда и не можеше да откъсне очи от мъжа си. Когато Ерлен деликатно обгърнеше талията й с ръка, устните й се разтреперваха и тя едва успяваше да стои със затворена уста.
Вратата се отвори. Влезе Мюнан Бордшон.
— Ето я и най-важната клечка — провикна се весело Ерлен, скочи от мястото си и се втурна да го поздрави.
— Бог и Пресветата Дева да ни помагат: виждаш ми се напълно невъзмутим, Ерлен — ядосано отбеляза Мюнан.
— Какъв смисъл има да тъжим и да се вайкаме, след като всичко свърши?
— Не познавам човек като теб. Как можа да пропилееш цялото си богатство!
— Не бих влязъл в ада с гол задник, само и само да си опазя гащите — пошегува се Ерлен, а Кристин се засмя тихо, но невъздържано.
Симон отпусна глава в ръцете си върху масата. Дано да го помислят за пиян и заспал, та да го оставят на мира.
Очакванията му се потвърдиха. Всичко си остана постарому. И Кристин не се промени. Ето я отново: единствена жена сред всичките тези мъже, все така мила, свенлива, спокойна и уверена. Такава беше и когато му изневери. Нима тогава не изпитваше срам и вина? Изпитваше, разбира се. Не беше нито уверена, нито невъзмутима. Зад спокойното й изражение се криеше тревога. Но Ерлен успя да я освободи от скрупулите й и тя беше готова да върви по жарава заради него. Кристин стъпка Симон, все едно за нея той представляваше студен камък.
О, защо продължава да разсъждава върху такива глупости! Кристин искаше да постигне целта си и не забелязваше нищо друго. Нека двамата с Ерлен се радват на щастието си, а на него му е все едно. Какво го засяга дори и да заченат още седем деца? Тогава четиринайсет души ще си поделят половината от наследството на Лавранс Бьоргюлфсьон. Симон нямаше основания да се тревожи за имотите на своите деца, защото Рамборг не раждаше толкова често като сестра си, а и потомството на Симон някой ден щеше да поеме управлението на богатите му земи. Но тази вечер нищо не го вълнуваше. Искаше да пие на провала, ала божиите дарове не го замайваха и по едно време се наложи все пак да вдигне глава и да се включи в разговора.
— Явно си се готвил да станеш регент на краля — подигравателно отбеляза Мюнан.
— Не, за този пост гласяхме теб — пошегува се Ерлен.
— За бога, човече, внимавай какви ги приказваш…
Всички избухнаха в смях.
Ерлен се приближи до Симон и го хвана за рамото:
— Спиш ли, братко?
Симон надигна глава. Ерлен беше застанал пред него с чаша в ръка.
— Пий с мен, Симон! Най-много на теб дължа живота си и съм щастлив, че е така, приятелю! Ти ме подкрепяше като брат. Ако не бяхме роднини, сигурно щях да си изгубя главата, а ти да се ожениш за вдовицата ми…
Симон подскочи като ужилен. За миг двамата мъже се втренчиха един в друг. Изведнъж Ерлен изтрезня и пребледня, задъха се мъчително и разтвори устни, а Симон събори чашата от ръцете му с юмрук. Медовината се разплиска по ръцете на Ерлен. Симон се обърна и излезе от стаята.
Ерлен избърса машинално ръката си в туниката и огледа присъстващите. Никой не бе забелязал какво се случи. Подритна с крак чашата и я закрепи до пейката, а после тихомълком последва Симон.
Намери го под стълбата. Чакаше Юн Долк да му доведе коня. Ерлен се приближи, но Симон не помръдна.
— Симон! Симон, не съзнавах какво говоря!
— Сега съзнаваш.
Гласът на Симон беше напълно лишен от звучност. Мъжът стоеше неподвижно и гледаше встрани.
Ерлен се огледа безпомощно. Зад облачния воал проблесна бледата месечина. Ерлен се мъчеше да се стопли.
— Къде… къде ще отидеш? — попита зъзнейки той и погледна слугата и конете.
— В друга странноприемница — отсече Симон. — Сигурно разбираш защо не желая да остана повече тук.