Борд Петершон стана рязко от мястото си и тръгна към пейката до стената.
— Пепел ми на езика — тихо отбеляза Мюнан. — Така и не се научих да си затварям устата.
Кристин не разбра за какво става дума, но замайването й попремина. В стаята обаче цареше тягостна атмосфера и всички се държаха странно. Стопанката се зарадва, когато слугините поднесоха ястията.
Мюнан огледа трапезата и потри доволно ръце:
— Знаех си аз, че няма да сбъркахме, ако ви дойдем на гости преди постите. Кристин, как успя да приготвиш всичките тези вкусни гозби за толкова кратко време? Човек би си помислил, че майка ми те е научила на някоя от нейните магии. Виждам, наистина си чевръста къщовница, която се грижи за уюта и добруването на мъжа си.
Седнаха на трапезата. Върху вътрешната пейка, от двете страни на почетното място, бяха наредени кадифени възглавнички за гостите. Прислугата се настани на външната пейка, а Юлв Халдуршон седна в средата, точно срещу господаря си.
Кристин бъбреше полугласно с двете гостенки, мъчейки се да прикрие неразположението си. Мюнан Бордшон непрекъснато подхвърляше шеги, свързани с наедрялата снага на Кристин, но тя се преструваше, че не ги чува.
Мюнан беше необикновени пълен мъж. Малките му, красиво оформени уши стояха като забити в дебелия му червендалест врат, а големият му корем му пречеше да седне удобно на масата.
— Често се питам как става това възкресение на плътта — разсъждаваше той. — Дали ще възкръсна с всичките си телеса, когато настъпи въпросният ден. Ти пак ще отслабнеш, Кристин, ама аз какво ще правя. Може и да не ти се вярва, но на двайсет години бях тънък и строен като Ерлен.
— Стига де, Мюнан — помоли тихо Ерлен. — Притесняваш Кристин.
— Ще млъкна, щом така искаш — отвърна Мюнан. — Вече ти порасна работата, нали седиш на трапезата в дома си, а до теб е съпругата ти. Е, Всемогъщият Бог си знае работата. Време ти беше да се задомиш, не си вече в първа младост, момко! Ще си затварям устата. Когато някога ти седеше на моята маса, никой не ти е казвал кога да говориш и кога да мълчиш. Неведнъж си ми гостувал и никога не си се чувствал нежелан. Но се питам дали и на Кристин шегите ми не й допадат. Какво ще кажеш, красива ми сроднице, преди не беше толкова срамежлива? Познавам Ерлен от съвсем малък и винаги съм му мислил доброто. Много си бърз и чевръст с меч в ръка, на кон или на кораб, Ерлен. Но съм готов да помоля свети Улав да ме разсече на две с брадвата си в деня, когато те видя да се изправиш на дългите си крака, да погледнеш в очите мъж или жена и да поемеш отговорност за постъпките, които си извършил в лекомислието си. Не, скъпи ми братовчеде, ти никога няма да го направиш, а ще провесиш глава като птица в капан и ще чакаш Господ и роднините ти да те измъкнат от затруднението ти. Кристин, ти си умна жена и сама го знаеш. Според мен малко смях няма да ти навреди. Сигурно през зимата си се нагледала на опозорени физиономии, на мъка и тревога.
По лицето на Кристин се разля гъста червенина. Ръцете й се разтрепериха и тя не смееше да погледне Ерлен. В душата й закипя ярост. Мюнан плещеше, без да си дава сметка за присъствието на двете чужди жени, на Орм и на прислугата. Значи в това се изразявали аристократичните маниери на богатите Ерленови роднини…
Тогава се намеси Борд. Заговори съвсем тихо, та да го чуват само седналите близо до него:
— Недоумявам какво смешно има в прегрешението на Ерлен. Та аз се застъпих за теб пред Лавранс Бьоргюлфсьон и гарантирах с името си, Ерлен.
— Да, втори мой татко, постъпил си дяволски глупаво — високо и разпалено отвърна Ерлен. — И сам не разбирам как е възможно да си толкова несъобразителен. Та нали ме знаеш какъв съм.
Мюнан обаче стана направо неудържим:
— Сега ще ви обясня какво забавно намирам в цялата тази история. Борд, спомняш ли си какво ми отговори ти, когато дойдох при теб с молба да помогнеш на Ерлен да се ожени за Кристин Лаврансдатер? Непременно искам да го кажа, та Ерлен да разбере какво мислиш за мен. Така и така стоят нещата, рекох ти аз, и ако не се ожени за нея, само Господ и Светата Дева знаят на какви лудории е способен. Тогава ти ме попита, Борд, дали искам да оженя Ерлен за девойката, която е прелъстил, защото съм се досетил, че е ялова, щом досега не е забременяла. Но нали поне вие, останалите, ме познавате що за човек съм. Винаги съм почтен към роднините си — изрече той със задавен от плач глас. — И нека Господ и всички светци са ми свидетели: никога не съм ламтял за имотите ти, братовчеде. Освен това и Гюнюлф е наследник на „Хюсабю“. Тогава ти рекох така, Борд, ако си спомняш: на първородния син на Кристин ще подаря позлатената си кама с ножница от бивници на морж. Ето, вземи я — извика задавено той и хвърли великолепното оръжие през масата към Кристин. — Ако този път не се роди син, ще я запазиш за следващото отроче.