— Предложих ти помощта си, Юлв — през сълзи рече Борд, — когато пожела да пътуваш с Ерлен. Обясних ти всичко, щом стана достатъчно голям, за да ме разбереш. Помолих те да се обърнеш към баща си за подкрепа.
— Баща наричам онзи, който ме е закрилял като малък. А този човек е Халдур. Винаги се е държал добре с мен и с майка ми. Научи ме да яздя и да се бия с меч или както се изрази веднъж Пол: да размахвам сопата по селски.
Юлв захвърли ножа и той издрънча в масата. После се изправи, взе го, избърса го на бедрото си, прибра го в ножницата и се обърна към Ерлен:
— Сложи край на това пиршество и изпрати хората по леглата! Нима не виждаш, че съпругата ти не е свикнала с гуляйджийските порядки на рода ни.
И Юлв излезе от стаята.
Борд остана загледан след него. Старецът изглеждаше съвсем съсухрен и немощното му тяло се губеше между кадифените възглавнички. Дъщеря му Вилборг и един слуга го вдигнаха на крака и го отведоха.
Все още седнала на почетното място на трапезата, Кристин плачеше неутешимо. Ерлен посегна да я докосне, но тя отривисто отблъсна ръката му, стана и тръгна към леглото им. Олюля се няколко пъти, но отговори отрицателно на въпроса на Ерлен дали се чувства зле.
Тези легла с врати не й се нравеха. У дома отделяха леглата от стаята само с черги. Така не ставаше горещо и задушно. Сега Кристин си поемаше въздух с мъка заради сълзите и й беше още по-трудно да диша. Гръдният й кош сякаш се издуваше под натиска на твърда буца. Сигурно главата на детето, помисли си тя. Въобразяваше си, че то е мушнало малката си черна глава между корените на сърцето й. Преди, когато Ерлен отпускаше тъмнокосата си глава върху гърдите й, я обземаше същото усещане, че се задушава. Тази нощ обаче сравнението не я изпълни с радостно умиление.
— Ще престанеш ли да плачеш? — попита мъжът й и понечи да подпъхне ръка под раменете й.
Ерлен беше напълно трезвен. Той не се напиваше лесно, а и никога не поглъщаше голямо количество алкохол. Кристин си мислеше, че това не би могло да се случи в „Йорун“. Нито веднъж не бе ставала свидетелка на такива грозни сцени. У дома хората не сипеха хули един връз друг и не отваряха дума за онова, което е по-добре да се премълчи. Много пъти бе виждала баща си да бъбри неразбрани неща пиян в компанията на почерпени мъже, но стопанинът винаги съумяваше да съхрани приличието в дома си. Гостите се веселяха цяла вечер в разбирателство и добронамереност, а после се свличаха от пейките и кротко заспиваха радостни.
— Любима, недей да го приемаш толкова тежко — помоли Ерлен.
— И Борд! — избухна тя, задавена от ридания. — Как не го е срам да се държи така! Той, дето казал на баща ми, че идва с послание от Бога. Да, Мюнан ми разказа за това на годежа ни.
— Кристин, права си. Наистина имам основания да сведа очи пред баща ти — тихо призна Ерлен. — Лавранс е почтен мъж, но и човекът, който ме отгледа, не му отстъпва. Инга, майката на Пол и Вилборг, беше прикована към постелята цели шест години. Не съм свидетел, защото аз не я заварих жива, но са ми разказвали. На света не можело да се намери толкова всеотдаен, грижовен и любящ съпруг като него. По това време се е родил Юлв…
— Значи постъпката му е още по-позорна… Със слугинята на жена си, докато самата тя лежи на смъртен одър.
— Понякога разсъждаваш толкова наивно, че с теб не може да се разговаря — обезсърчено отбеляза Ерлен. — Господ да ми е на помощ, Кристин, та ти ще навършиш двайсет на пролет. Отдавна вече трябва да си зряла жена.
— С какво право точно ти ме упрекваш в липса на зрялост?
— Ох, нали знаеш, че не исках да те засегна — простена Ерлен. — Но като малка ти си слушала какви ги разправя Лавранс. Слави се с мъжеството и ума си, а често говори като монах.
— Да си чувал за монах с шест деца? — обидено попита тя.
— Да, Скурда-Грим имал седем — унило отвърна Ерлен. — Бившият абат в Нидархолм. Кристин, недей така, миличка, стига си плакала. В името на бога, съвсем си изгубила ума си…
На следващата сутрин Мюнан изглеждаше доста хрисим.