Тя му разказа защо е тръгнала из гората. Ерлен я изслуша мълчаливо.
— Питам се кога ли ще дойде денят, в който ще се почувстваш у дома си в „Хюсабю“ — промълви той и се наведе над нея в мрака.
— Едва ли остава и седмица дотогава — прошепна Кристин и се засмя колебливо.
Когато Ерлен допря лицето си до нейното, тя обгърна врата му с ръце и отвърна страстно на целувката му.
— Прегръщаш ме за първи път, след като те ударих — тихо рече Ерлен. — Много си злопаметна, мила ми Кристин…
Кристин се сети за друго: за първи път, откакто разбра, че е бременна, тя го галеше, без той да я помоли.
На следващия ден Ерлен се държеше толкова мило с нея, че тя съжали за всеки миг, в който бе изпитвала гняв срещу него.
4.
Отмина и честването на свети Григорий Двоеслов. Кристин си мислеше, че вече е крайно време да роди детето, но ето, наближаваше Благовещение, а все още нямаше никакви признаци.
Наложи се Ерлен да замине за Нидарус за тинга, който свикваха по средата на постите, и очакваше да се прибере в понеделник, но в сряда още го нямаше. Кристин седеше в голямата стая и се чудеше с какво да се захване. Нямаше сили за нищо.
Слънчевата светлина нахлуваше през капака на тавана. Явно навън кипеше истинска пролет. Кристин се изправи и се наметна с връхна дреха.
Една слугиня спомена веднъж, че е добре жена, преносила плода, да даде на коня от сватбата си зоб от скута си. Кристин постоя на вратата. Дворът, окъпан в ослепителна слънчева светлина, изглеждаше покафенял от блестящите вади, които отмиваха нечистотиите. Небето се простираше копринено синьо и чисто над старите постройки, а двете фигури за украса на носа на кораби, поставени над резбованите стълбове на източния хамбар, лъщяха във въздуха с остатъците от позлатата си. От покривите се стичаше вода, а димът се виеше и танцуваше при полъха на хладния ветрец.
Кристин влезе в конюшнята и напълни скута си с овес от сандъка със зоб. Мирисът на коне и пръхтенето на животните в мрака й подействаха добре, но вътре имаше хора и тя се отказа от намерението си да изпробва съвета на слугинята.
Излезе и хвърли зърната на кокошките, които ситнеха по двора и се приличаха на слънце. Разсеяна, Кристин погледна как Туре, конярят, чеше и чисти сивия скопен кон, чиято козина бе пораснала много. Стопанката постоя с притворени очи и обърна бледото си, пепеляво лице срещу слънцето.
Докато стоеше така, в двора пристигнаха трима мъже. Начело яздеше млад свещеник, когото Кристин виждаше за първи път. Още щом я забеляза, той скочи от седлото и се приближи до нея с протегната ръка.
— Навярно не сте ми оказали чак толкова голяма чест да стоите навън, та да ме посрещнете, господарке — усмихна се той. — Но въпреки това съм ви благодарен. Вие сигурно сте съпругата на брат ми, Кристин Лаврансдатер?
— А вие вероятно сте моят девер — магистър Гюнюлф? — отвърна поласкана Кристин със зачервено от радост лице. — Добра среща! Добре сте ни дошъл в „Хюсабю“!
— Сърдечно благодаря за топлия прием — отвърна свещеникът, наведе се и я разцелува по бузите, какъвто беше обичаят в чужбина при среща между роднини. — Добре сте ме заварили, стопанке!
Юлв Халдуршон излезе и поръча на един от слугите да отведе конете на новодошлите. Гюнюлф поздрави сърдечно Юлв:
— Тук ли живееш, родственико? Очаквах да ми съобщят, че си се задомил.
— Не, това ще стане само ако ме заставят да избирам между жена и бесилка — засмя се Юлв, а също и свещеникът. — Обещал съм на дявола да си остана ерген, както ти си се обрекъл на Господ.
— Е, значи ще бъдеш спасен, по който и път да поемеш — през смях отвърна Гюнюлф, — защото няма да сгрешиш, ако някой ден нарушиш клетвата си към въпросното създание. Но има и друга приказка: човек следва да спазва обещанията си, дори и да са дадени на нечестивия. Ерлен не си ли е у дома? — изненада се той.
Той предложи на Кристин ръката си, когато тръгнаха към къщата.
За да скрие смущението си, Кристин се смеси със слугините и се включи в подреждането на трапезата. Предложи на учения брат на мъжа си да заеме почетното място, но понеже отказа да седне до него, той се премести на пейката при нея.
Кристин забеляза, че магистър Гюнюлф е близо половин глава по-нисък от Ерлен, ала изглежда доста по-едър, по-силен и с по-внушително телосложение от брат си. Широките му рамене бяха съвършено изправени, докато Ерлен винаги ходеше леко приведен. Гюнюлф носеше тъмни дрехи, подобаващи на скромен свещеник, но дългото му до земята расо, под което се подаваше само малка част от яката на ленената му риза, се закопчаваше с емайлирани копчета, а на везания му пояс висеше сребърна ножница с приборите му за хранене.