И така, Кристин се зае да се разпорежда и да въдворява ред в новия си дом. Ставаше още в ранни зори въпреки протестите на Ерлен и желанието му да я задържи в леглото. От младоженка не се очаква да шета неуморно, преди да се развидели.
Когато се увери как стоят нещата в имението и колко работа я чака, я прониза безмилостно отрезвяване. Тя дойде тук наистина с цената на голям грях и вече нямаше как да го поправи, но тук хората също извършваха грях, като се отнасяха толкова небрежно с Божиите блага, и заслужаваха само презрение, задето са позволили имуществото на Ерлен да се разхищава така безотговорно. През последните две години в „Хюсабю“ никакъв иконом не се грижеше съвестно за стопанството. През това време Ерлен отсъстваше почти непрекъснато от дома си, а и той никога не следеше в какво състояние се поддържа „Хюсабю“. Не беше никак учудващо, че наместниците му из селата го мамят, както Кристин започна да разбира, а слугите в имението работят, когато им скимне и както им е удобно. Нямаше да й е никак лесно да възстанови реда в „Хюсабю“.
Веднъж тя се спря да поговори с Юлв Халдуршон, най-приближения слуга на Ерлен. Стопанката го попита дали вече са привършили с вършитбата на зърното — добивите в „Хюсабю“ бяха доста оскъдни — защото наближаваше времето да колят добитъка. Юлв отвърна:
— Много добре знаеш, Кристин, че не съм по полската работа. Двамата с Хафтур придружаваме Ерлен и му носим въоръжението, но не сме вещи по селскостопанските въпроси.
— Зная — кимна тя. — Но се затруднявам да се справя с грижите за имота, защото съм тук съвсем отскоро и не познавам слугите. Ще се радвам, ако ми помагаш и ме напътстваш.
— Така е, няма да ти е леко тази зима — съгласи се мъжът и я погледна с тънката си усмивчица.
Юлв винаги се усмихваше така странно, докато разговаряше с нея или с Ерлен. В изражението му се долавяше наглост и ирония, но и доброта и уважение към нея. Кристин се опитваше да не се засяга от фамилиарниченето на Юлв, което понякога излизаше извън рамките на благоприличието. Двамата с Ерлен го бяха посветили в тайната за разпуснатото си, непристойно поведение. Кристин усещаше, че Юлв знае доста неща за връзката им. Реши да търпи отношението му, а и Ерлен се примиряваше с невъздържаните прояви и приказки на другаря си. Юлв не изпитваше страхопочитание към господаря си. Бяха приятели от деца. Юлв, родом от Мьоре, син на малоимотен селянин, който живеел близо до чифлика на Борд Петершон, говореше на Ерлен и на съпругата му на „ти“, но нали това неофициално обръщение беше по-разпространено сред хората в северните райони.
Юлв Халдуршон беше хубавец — едър, смугъл, с красиви очи. Само дето устата му изглеждаше груба и противна. Кристин беше чувала лоши неща за него от слугините. Когато ходел в града, се напивал безпаметно, гуляел и обикалял по къщите до Гайлене, но приберял ли се у дома, в „Хюсабю“, ставал най-стабилната опора на домашните, преобразявал се и не се намирал по-съвестен, работлив и умен мъж от него. Постепенно той все пак спечели симпатиите на Кристин.
— За никоя жена не би било лесно да се пребори с неуредиците в имението, особено след всичко, което се случи — повтори Юлв. — И въпреки това според мен ти ще се справиш по-добре от която и да е друга, стопанке Кристин. Ти няма да седнеш да се вайкаш и да мрънкаш, а ще търсиш начин как да спасиш наследството на Ерлен за челядта си, дори и никой тук да не го е грижа. Можеш винаги да разчиташ на мен. Ще се старая да ти помагам според силите си. Само не забравяй, че нямам голям опит в селската работа. Но ако се съветваш с мен и се съгласиш да ми позволиш и аз да те моля за помощ, все някак ще изкараме тази зима.
Кристин благодари на Юлв и влезе в къщата.
Сърцето й тежеше от страх и тревога, но тя се мъчеше да ги прогони. От една страна, не разбираше докрай как е възможно Ерлен да не забелязва нищо. Но най-лошото беше, че Кристин не усещаше признаци на живот в утробата си. Нали към двайсетата седмица се очакваше то да се размърда, а вече минаха двайсет и три. Нощем, докато лежеше будна, тя усещаше нарасналата тежест в тялото си, ала плодът си оставаше неподвижен като буца. В мислите й нахлуваха всички разкази за деца, родени с паралич, със закърнели сухожилия, за зародиши, дошли на бял свят без крайници, за изчадия, лишени от човешки образ. Пред спуснатите й клепачи се меняха картини на страховито уродливи пеленачета и се претопяваха в още по-ужасяващи гледки. На юг в долината, в Лидста, имаше едно такова дете. То, впрочем, вече трябва да беше пораснало. Лавранс го беше виждал, но отказваше да говори за това. Кристин помнеше колко болезнено се изкривяваше лицето му, когато някой споменеше за детето. О, не. Свети Улав, застъпи се за мен пред Бога! Кристин се мъчеше да се уповава на милосърдието на светия крал, та нали му повери здравето и живота на рожбата си. Беше готова да изтърпи безропотно страданията, отредени заради прегрешенията й, и да се утеши с мисълта, че светецът ще се смили над детето й. Сигурно нечестивият я измъчва с уродливите образи, за да я подтикне към отчаяние с хитростта си. Но нощем тревогите не й даваха мира. Ако детето няма крайници или е хромо! Майката не усещаше признаци на живот… В просъница Ерлен долавяше безпокойството на съпругата си, прегръщаше я и притискаше лице до шията й.