Выбрать главу

Тогава погледът ѝ беше привлечен от блясъка на метал и напрежението, което се надигаше в гърдите ѝ, беше пометено от въодушевление и облекчение. Тя бързо се надигна на пръсти и посегна към ръба на решетката, но той се намираше прекалено високо. Глас въздъхна от разочарование и се обърна да огледа коридора. На нито една от вратите нямаше знак, но сякаш не бяха защитени от скенери на ретината. Глас сграбчи най-близката дръжка и я дръпна. Вратата се отвори със скърцане и разкри тъмен килер за провизии.

Погледът на Глас се спря върху малко буре и тя го изтъркаля навън в коридора. Качи се отгоре му, свали решетката и се набра нагоре, за да се промъкне в потъналото в сенки помещение.

За миг си помисли за последния път, когато пълзя през въздушна шахта — как металните стени сякаш я притискаха от всички страни, и потръпна, преди да посегне към задния си джоб. Този път поне си беше донесла фенерче. Насочи слабия му лъч пред себе си, но не видя нищо друго, освен въздушната шахта, която се простираше напред и сякаш нямаше край.

Знаеше, че накрая шахтата ще свърши. Само се надяваше въздухът ѝ да я последва, преди да е пристигнала. Ако трябваше да умре, искаше да се случи в прегръдките на Люк.

Сцената, която я посрещна на „Уолдън“, беше много по-различна от очакванията ѝ. Осветлението сякаш функционираше нормално и докато бързаше към апартамента на Люк, Глас не видя никакви пазачи. За миг изпита кратък прилив на надежда. Може би майка ѝ грешеше. Паниката на „Феникс“ беше само едно голямо недоразумение. Докато се качваше по стълбите обаче, усети странно стягане в гърдите, което само се засили, щом спря да си поеме въздух. Бясното препускане на пулса ѝ можеше да бъде обяснено с желанието да види Люк, но знаеше, че няма как да обърне гръб на истината. Кислородът на „Уолдън“ вече намаляваше.

Застави се да се движи бавно, докато се качваше на етажа на Люк. Дишаше внимателно и повърхностно, за да запази сърдечния си ритъм равномерен. Коридорът беше пълен с възрастни, които разговаряха тихо и хвърляха тревожни погледи към децата, които подскачаха из коридора, така въодушевени, че е толкова късно, а те не са си легнали, че почти не забелязваха затрудненото си дишане. Кларк искаше да каже на родителите да укротят малчуганите, за да пестят кислорода, но така само щеше да предизвика допълнителна паника, а родителите и бездруго бяха безпомощни.

Глас едва успя да почука веднъж на вратата на Люк, преди той да я дръпне вътре и да я грабне в обятията си. За миг единственото, за което Глас си даваше сметка, беше топлината на тялото му и силата на прегръдката му. После той се отдръпна и момичето видя как шокът и тревогата се борят с радостта в очите му.

— Какво правиш тук? — попита той и прокара длан по шията ѝ, сякаш имаше нужда от допълнително доказателство, че пред него не стои илюзия. Погледна към затворената врата и продължи с приглушен глас: — Не е безопасно.

— Знам — промълви Глас и пъхна ръка в неговата.

— Дори не знам как си успяла да стигнеш дотук, но трябва да се върнеш — поклати глава Люк. — На „Феникс“ имаш по-голям шанс да оцелееш.

— Няма да се върна без теб.

Той въздъхна, заведе я до дивана и я придърпа в скута си.

— Слушай — започна той и уви около пръста си кичур от косата ѝ, — ако пазачите ни заловят как се опитваме да се промъкнем на „Феникс“, ще ме застрелят, а после най-вероятно ще застрелят и теб. — Затвори очи и потръпна. — Точно за това ни обучават, Глас. Никога не го казаха изрично, но… всички имахме чувството, че предстои нещо важно, за което ни тренираха.

Когато отвори очи, те бяха изпълнени със студена ярост, каквато Глас никога не бе долавяла в тях.

Той навярно забеляза изписаната на лицето ѝ тревога, защото изражението му се смекчи.

— Но това не те засяга. Ти ще оцелееш. Само това трябва да те интересува.

— Не — отсече Глас и сама се стресна от страстта в гласа си. — Няма да оцелея.

Люк се намръщи и отвори уста, но Глас го прекъсна:

— Ако знам, че ти си тук долу сам, това ще ме убие. Ще ме убие — повтори тя, ненадейно обзета от трескава тревога, докато задъхано се мъчеше да си поеме въздух. — А ако трябва да умра, искам да умра тук долу, с теб.