Выбрать главу

Не можеше да позволи това да се случи.

Но канцлерът беше прав. Съветът нямаше да спре, преди да открие съучастника в престъплението ѝ. Рано или късно някой от пазачите щеше да проследи движенията на Глас до „Уолдън“, до етажа на Люк… може би дори до апартамента му.

Тя бавно се обърна обратно към канцлера. Знаеше какво трябва да направи. Когато най-накрая проговори, гласът ѝ беше студен като смъртна присъда:

— Бащата беше Картър Джейс.

В коридора се разнесе някакво високо пращене. Глас седна и напрегна слух в мрака. Усети как в гърдите ѝ се свива възел на паника. Звукът беше… сякаш самият кораб стенеше.

— О, боже! — прошепна Люк и рязко се изправи. Звукът отново долетя, последван от тътен, който разтърси стените. — Да тръгваме.

Коридорът все още беше пълен с хора, макар че сега дори децата бяха млъкнали. Светлините започнаха да примигват. Люк стисна здраво ръката на Глас и започна да си проправя път през тълпата към съседката си. Лицето на жената беше много сериозно. Тя прошепна на Люк нещо, което Глас не чу, но по изражението ѝ разбра, че никак не е хубаво. После до тях изникна друга фигура и Глас рязко си пое въздух.

Беше Камий. Очите ѝ се присвиха, щом се спряха на Глас.

Глас се извърна настрана. Точно сега не можеше да погледне към Камий. Не можеше да не се чувства виновна за начина, по който се бяха развили нещата. Не можеше да обвинява другото момиче, че я мрази.

Група деца се бяха свили на пода до родителите си, които говореха с тихи, приглушени гласове. Устните на едно от момиченцата бяха придобили синкав оттенък, а момчето, което стискаше за ръка, се мъчеше да си поеме въздух.

Светлините отново изпращяха и угаснаха. Във внезапния гъст мрак се надигна хор от възклицания. За разлика от „Феникс“, „Уолдън“ не разполагаше с аварийни светлини.

Люк обви ръка около кръста на Глас и я притегли по-близо към себе си.

— Ще се оправим — прошепна в ухото ѝ.

Тогава обаче през сенките до нея се разнесе чужд глас. Камий се беше промъкнала до тях и сега стоеше от другата ѝ страна.

— Ти ли ще му кажеш, или да го направя аз? — попита тя прекалено тихо, че да я чуе Люк.

Глас се стресна и се обърна към нея, но не можа да види изражението ѝ.

— За какво говориш?

— Той заслужава да научи истината. Че приятелят му умря заради теб.

Глас потръпна и макар че не можеше да види усмивката на Камий, я долови в гласа ѝ.

— Знам тайната ти. Знам какво си причинила на Картър.

Глава 35

Кларк

Вървяха от часове и описваха все по-широки концентрични кръгове из гората, защото се опитваха да покрият всеки сантиметър от терена. Кларк усещаше болка в задната част на краката си, но се наслаждаваше на усещането: физическата болка я разсейваше приятно от мислите ѝ. Пламъците, обгърнали страните на болничната палатка… Ръцете на Уелс, стегнати като белезници около нея… Противното пращене, когато стените рухнаха…

— Хей, погледни насам.

Кларк се обърна и видя, че Белами е коленичил на земята близо до мястото, където беше намерила панделката на Октавия. Взираше се напрегнато в нещо, което приличаше на отпечатъци от стъпки в пръстта. Кларк не я биваше в проследяването, но лесно разчете знаците, оставени от борба. На когото и да принадлежаха, едва ли беше излязъл на разтоварваща разходка из гората.

— Изглежда, някой е бягал или се е бил — каза тихо Кларк. Не довърши изречението: „Сякаш са завлекли някого“. Бяха предположили, че Октавия е избягала… Ами ако я бяха отвлекли?

Можеше да разчете същото ужасно заключение по смръщеното чело на Белами. Коленичи до него.

— Няма как да е далеч — промълви тя и наистина го мислеше. — Ще я намерим.

— Благодаря — кимна Белами, докато се изправяше. Двамата продължиха да вървят. — Аз… радвам се, че си тук с мен.

Продължиха да се влачат, както ѝ се стори, часове наред. Слънцето първо се издигна, а после потъна в небето. Докато кръговете им ставаха все по-широки, Кларк разбра, че се приближават към края на гората. Между очертанията на дърветата зърна поляна и се спря. Там имаше още дървета, но изглеждаха различни от тези в леса. Тези имаха масивни чворести дънери и дебели клони, покрити с балдахин от зелени листа. Клоните бяха натежали от кръгли червени плодове. Ябълки.