Младежите седяха в мълчание и се опитваха да не срещат очите си. Помръдваха единствено за да хвърлят поглед към Кларк в редките случаи, в които момичето се обръщаше на една страна или въздишаше в съня си. С напредването на нощта неколцина се опитаха да се върнат в болничната колиба, но Уелс ги пъдеше. Не беше честно да кара хората да спят на открито, когато тук имаше свободно място, но не можеше да рискува някой да безпокои Кларк. Не и след онова, което бе преживяла.
Синът на канцлера нямаше представа колко време бе минало, но светлината вече проникваше отвън, когато звучно тупване го извади от дрямката му и той скочи на крака. Главата на Белами рязко се вдигна.
— Какво става? — попита той, беше сънен. Без да му отговаря, Уелс хукна навън.
Поляната беше тиха и спокойна. Хората, които бе изритал, се бяха присъединили към другите покрай огнището. Като че ли всички още спяха.
Синът на канцлера смяташе да се върне вътре, когато някакво раздвижване до редицата с дървета привлече вниманието му. Нещо изникна зад ствола на едно от тях и побягна навътре в гората — ниска, слаба фигура, облечена в черно.
Без много да му мисли, Уелс се втурна след нея, краката му прелитаха над неравната, изпълнена с коренища почва. Бързо догонваше натрапника и се хвърли отгоре му с вик. Изсумтя, когато едно коляно се заби в стомаха му, но това не му попречи да повали странника на влажната земя. Беше хванал един от тях — един от земнородните.
Кръвта на младежа препускаше във вените му и му отне известно време, за да може да огледа добре човека, чиито китки беше приклещил. Чифт зелени очи се взираха гневно в него.
Беше момиче.
Глава 5
Белами
На Белами не му пукаше, че земнородната е момиче. Тя беше шпионин. Тя беше врагът. Тя беше една от онези, които убиха Ашър и отвлякоха сестра му.
В очите на непознатата се четеше страх, черната ѝ коса падаше върху лицето ѝ, докато се опитваше да се освободи от хватката. Но Белами, който беше застанал на колене до Уелс, я стисна още по-силно. Не можеха да я оставят да избяга, не и преди да им каже къде е Октавия.
Двете момчета изправиха земнородната на крака и Белами я разтърси грубо.
— Къде е тя, по дяволите? — изкрещя той. Лицето му беше толкова близо до нейното, че дъхът му развя косата ѝ. — Къде отведохте сестра ми?
Момичето потръпна, но не продума.
Младежът изви ръката ѝ зад гърба, точно както извиваше ръцете на момчетата в детския дом, когато ги хванеше да се подиграват на Октавия.
— По-добре ми кажи веднага или ще съжаляваш, че някога си изпълзяла от пещерата си!
— Белами — сряза го остро Уелс. — Успокой се. Все още не знаем нищо. Може да няма общо с…
— Разбира се, че има — прекъсна го момчето. Сграбчи косата на земнородната и придърпа лицето ѝ към своето. — Казвай веднага или нещата ще загрубеят.
— Остави я — изкрещя Уелс. — Вероятно въобще не знае английски. Преди да направим каквото и да било, първо трябва да се уверим…
Синът на канцлера беше прекъснат за пореден път от буря от викове и приближаващи стъпки на другите членове на групата, които се бяха събудили от шума и идваха да проверят какво става.
— Хванали сте една от тях — констатира Греъм и си проправи път между тълпата. В гласа му се усещаше нещо подобно на възхищение.
— Значи тази е от Земята? — попита едно момиче от „Уолдън“ изумено.
— Може ли да говори? — попита друг.
— Навярно е мутант. Сигурно ще хванете радиационно отравяне само като я докоснете — отбеляза едно високо момче от „Аркадия“, което изпъваше врата си, за да вижда по-добре.
На Белами не му пукаше дали пленницата им е радиоактивна, нямаше да му пука дори да имаше крила. Единственото, което го интересуваше, беше къде се намира сестра му.
— Какво ще правим с нея? — попита едно момиче и премести копието си от едната ръка в другата.
— Ще я убием — отсече Греъм, все едно това беше най-логичната постъпка на света. — След което ще набучим главата ѝ на кол, за да видят и другите как се отнасяме с онези, които ни заплашват.
— Не и преди двамата с нея да си поговорим — изръмжа Белами. Очите на момичето се присвиха, когато младежът я приближи, и тя се опита да го срита с коляно, но той се отдръпна на една страна.
— Белами, остави я — заповяда Уелс, опитвайки се да удържи земнородната.
Греъм го подразни:
— Искаш първо да се позабавляваш с нея ли? Не мога да разбера вкуса ти за момичета, малки ми канцлерю, но всеки си има нужди.
Уелс пренебрегна подигравката, обърна се към едно момче от „Уолдън“ и го помоли да му донесе въже.