— Ще я вържем и ще я отведем в болничната колиба, докато не решим какво да правим с нея.
Белами изгледа накриво сина на канцлера и усети как в него се надига гняв. Не беше доволен от подобно решение. Колкото по-дълго стояха тук, толкова по-надалеч щяха да отведат Октавия.
— Трябва да я накараме да ни каже къде е сестра ми — сопна се той, като се надяваше Уелс да го предизвика. Синът на канцлера нямаше право да взема подобни решения. Белами нямаше нищо против останалите да го слушат. По-добре него, отколкото Греъм. Това обаче не означаваше, че той ще решава съдбата на това момиче, което беше единствената следа към сестра му.
Момчето от „Уолдън“ се появи с въжето. Уелс завърза ръцете на земнородната зад гърба ѝ, след което стори същото и с краката ѝ, като не ги стегна прекалено, за да може да прави малки, тътрещи се крачки. Спокойните му, отработени движения напомниха на Белами, че синът на канцлера не е просто поредният разглезен жител на „Феникс“. Преди да бъде арестуван, Уелс е бил обучаван за пазач. По-точно за офицер. Белами стисна ръцете си в юмруци.
— Направете път — изкрещя Уелс и поведе пленничката към болничната колиба. Дългата ѝ черна коса вече не прикриваше лицето ѝ и Белами успя да я огледа добре за първи път. Беше млада, може би на възрастта на Октавия, със зелени очи във формата на бадеми. Вълнените ѝ черни дрехи въобще не бяха най-странното в нея. Белами осъзна, че има нещо в кожата ѝ. Макар тази на колонистите да предлагаше широка гама от цветове, всеки един от Стоте бе изгорял още през първата седмица след пристигането им на Земята, преди Кларк да им обясни, че трябва да се излагат колкото се може по-малко на слънцето. Кожата на пленничката им като че ли сияеше, горната част на бузите ѝ беше покрита с лунички. За разлика от всички тях, момичето беше расло на слънце.
Гневът на Белами прерасна в отвращение при мисълта, че Октавия е при съзаклятниците на тази земнородна. Дали я бяха завързали? Може би я бяха затворили в някоя пещера? Сестра му мразеше тесните пространства. Дали беше изплашена? Плачеше ли за него? Би грабнал брадвата и на мига би отсякъл ръката си с нея, ако знаеше, че това ще ѝ помогне.
Белами последва Уелс и пленничката до болничната колиба, която беше напълно празна, ако не се броеше все още спящата Кларк. Наблюдаваше внимателно сина на канцлера, който накара момичето да седне на едно от леглата, провери дали ръцете ѝ са здраво завързани зад гърба ѝ, отстъпи крачка назад и я погледна с изражение, което навярно беше придобил по време на военното си обучение.
— Как се казваш? — попита я той.
Тя се намръщи и се опита да се изправи на крака, но завързаните ѝ ръце я извадиха от равновесие. На Уелс не му беше никак трудно да я бутне обратно на леглото.
— Разбираш ли какво ти говоря? — попита отново синът на канцлера.
Една обезпокоителна мисъл се надигна сред мъглата от гняв в ума на Белами. Ами ако това момиче наистина не знаеше английски? Бяха се приземили в Северна Америка, но това не означаваше, че земнородните говорят на същия език, който бяха използвали преди триста години.
Уелс приклекна и погледна пленничката в очите.
— Не знаехме, че тук все още живеят хора. Ако с нещо сме ви обидили, съжаляваме. Но…
— Съжаляваме? — излая Белами. — Те отвлякоха сестра ми и убиха Ашър. Няма да се извиняваме за нищо.
Уелс го стрелна с предупредителен поглед и отново се обърна към земнородната.
— Трябва да ни кажеш къде отведохте приятелката ни. Ще останеш при нас, докато не ни дадеш някаква полезна информация.
Момичето се завъртя към него, но вместо да му отговори стисна устни и го изгледа гневно.
Уелс се изправи, потърка главата си в изблик на безсилие и се извърна на една страна.
— Това ли беше? Това ли ти е представата за разпит? — попита го Белами, разкъсван от гнева и раздразнението. — Знаеш ли какво правят баща ти и приятелчетата му от Съвета, когато искат да получат информация от някого?
— Ние не действаме по този начин — отвърна Уелс с вбесяваща праведност, все едно половината от тук присъстващите не бяха разпитвани от пазачите на баща му. Младежът отиде до леглото на Кларк, оправи ѝ одеялото и се насочи към вратата.
— Просто ще я зарежеш тук? — изуми се Белами, а очите му се стрелкаха от момичето към Уелс.
— Ще поставим стражи пред палатката. Не се тревожи, няма да избяга.
Белами пристъпи напред.
— Със сигурност няма да го стори, защото аз оставам с нея. С двете им. — Момчето вирна глава към спящата Кларк. — Мислиш ли, че е добра идея да я държиш сама с една убийца?