Висока, руса девойка държеше нещо във въздуха и се кикотеше, когато една малка ръчичка посягаше нагоре в неуспешни опити да го хване. Октавия. Дори и на слабата светлина Белами успя да види сестра си между изправените тела на мъчителките ѝ — бузите ѝ бяха мокри от сълзи, а огромните ѝ очи гледаха жално.
Момичетата бяха отнели червената ѝ панделка, онази, с която Октавия връзваше черната си коса всеки ден.
— Върнете ми я — примоли се тя с треперещ глас, който накара сърцето на Белами да се свие.
— Защо? — присмя ѝ се едно от по-големите момичета. — Приличаш на идиот с нея. Такава ли искаш да бъдеш?
— Аха — намеси се третата девойка. — Правим ти услуга. Хората вече няма да се питат „Кое е това шантаво дете с грозната панделка?“.
Момичето, което държеше украшението, се престори, че го разглежда внимателно.
— Дори не ми прилича на истинска панделка. Сигурна съм, че си я намерила в някоя боклукчийска торба.
Приятелката ѝ се разкикоти.
— Навярно затова мирише като на палубата за отпадъци.
— А ти ще миришеш като разлагащ се труп, когато те открият — прекъсна ги Белами, закрачи напред и грабна панделката от ръката на русото момиче. Избута девойките настрана и клекна до Октавия. — Добре ли си? — Изтри сълзите от лицето ѝ.
Детето кимна и подсмръкна. Той ѝ върна панделката и тя я стисна в малкото си юмруче, все едно украшението беше живо същество, което можеше да избяга.
Белами се изправи, без да откъсва ръка от рамото на сестра си, и се обърна към девойките. Гласът му беше твърд:
— Ако още веднъж разбера, че сте я тормозили, ще се молите да ви изхвърлят в Космоса.
Двете момичета си размениха изплашени погледи, но русокоската само сбърчи чело и се подсмихна.
— Тя даже не трябва да е тук. Това дете е чиста загуба на кислород, родено е единствено заради глупостта на майка ви курветината. Сестра ти… — момичето изрече думата така, все едно беше нещо отвратително — … ще стане същата като нея.
Мускулите на Белами реагираха преди ума му. Без да осъзнава какво прави, той сграбчи момичето за врата и я блъсна в стената.
— Ако още веднъж проговориш на сестра ми, ако само я погледнеш дори, ще те убия — изсъска той. Стисна я още по-силно за врата, обзет от внезапното желание да я прекърши завинаги.
В далечината някой се развика. Младежът пусна момичето и залитна назад точно когато чифт ръце го прихванаха и го отведоха.
Нямаше да е първото му посещение до офиса на директорката, но Белами за пръв път бълваше толкова много ругатни по пътя. Възпитателят, който го беше извлачил дотук, го блъсна в един стол и му каза да чака.
— Стой надалеч от тази — нареди мъжът и посочи към едно момиче, което стоеше срещу него.
Белами изгледа сърдито възпитателя, който размаха длан пред скенера на вратата — тя се отвори и мъжът напусна помещението. В този момент част от него искаше да избяга. Дали опитът му да удуши онзи рус космически боклук, който тормозеше сестра му, се броеше за нарушение? Вече имаше толкова много предупреждения, че беше въпрос на време директорката да напише доклад, който да го прати в затвора. Ако това се случеше, кой щеше да се грижи за Октавия? По-добре беше да остане тук и да се опита да изглади нещата.
Хвърли поглед на момичето отсреща. Изглеждаше на неговата възраст, но никога преди не я беше виждал — навярно бе нова. Стоеше със свити под тялото крака и нервно си играеше с копчетата на пуловера си. Чупливата ѝ руса коса беше сресана и лъщеше. Белами го обзе внезапен пристъп на съжаление, като си помисли как днес се бе облякла в стаята си за последен път и внимателно беше пригладила косата си за пътешествието до тази дупка.
— За какво си тук? — попита момичето, изваждайки го от мислите му. Гласът ѝ беше леко дрезгав, все едно не бе говорила от дълго време — или може би беше плакала наскоро. Момчето се зачуди как се беше озовала тук — навярно родителите ѝ бяха починали или ги бяха изхвърлили в Космоса заради извършени нарушения.
Белами реши, че няма смисъл да я лъже.
— Нападнах момиче — каза той с характерния си равен, безгрижен тон, щом станеше въпрос за провиненията му. Видя проблясък в погледа ѝ и внезапно му се прииска да разясни: — Нараняваше сестра ми.