Кларк се изправи и осъзна един факт.
— Носил си ме през целия път до лагера? — Бузите ѝ поруменяха при мисълта, че толкова дълго време е била в безсъзнание в ръцете на Белами. — И си се сетил за лекарството?
Младежът хвърли бърз поглед към вратата.
— Заслугата е изцяло на Уелс.
Името се стовари тежко върху гърдите на Кларк. След като синът на канцлера не ѝ беше позволил да влезе в горящата болнична палатка, за да спаси приятелката си Талия, тя напусна лагера, заслепена от ярост и тъга. Огледа новата болнична колиба и почувства единствено печал. Талия загина, но не можеше да вини Уелс за онова, което стори. Той ѝ беше спасил живота… а сега го бе сторил за втори път.
В другия край на малката колиба, на едно от леглата, се беше свило момиче. Кларк се поизправи на лакти, но когато Белами проследи погледа ѝ, седна на ръба на леглото ѝ като подобие на жив щит.
— Така — каза той и погледна през рамо, — относно това.
Младежът ѝ разказа за нападението, при което беше загинал Ашър, и за земнородната, заловена от Уелс.
— Какво? — изуми се Кларк и рязко се изправи на крака. — Искаш да ми кажеш, че това момиче ей там е родено на Земята? — Една малка част от нея очакваше нещо подобно да се случи от момента, в който намериха ябълковата градина, но да види земнородна на няколко метра от себе си беше прекалено. Хиляди въпроси се зародиха във всяка клетка на мозъка ѝ. Как тези хора бяха оцелели след Катаклизма? Колко бяха? Цялата планета ли населяваха, или само този район?
— Говори тихо — прошепна Белами, постави ръка на рамото на Кларк и нежно я бутна отново да легне. — Мисля, че спи, което ме устройва в момента. Всичко е толкова зловещо. Имам чувството, че целият ад се е стоварил на главите ни.
Кларк отблъсна ръката му и стана на крака. Вълнението и стресът пулсираха по вените ѝ, цялото ѝ тяло трепереше.
— Не е за вярване. Трябва да разговарям с нея!
Преди да успее да направи друга крачка, младежът я сграбчи за китката.
— Идеята не е добра. Нейните хора отвлякоха Октавия и убиха Ашър. Хванахме я, докато ни шпионираше. — Устата му се изкриви в подигравателна усмивка. — Сигурно е избирала кой да е следващият, когото да убият.
Кларк го погледна объркано. Защо предполагаха какви са мотивите на земнородната, след като можеха просто да я попитат?
— Някой опита ли се да говори с нея? — Нямаше никаква опасност да се пробват, особено след като ръцете и краката ѝ бяха вързани. Кларк се надигна на пръсти, за да може да огледа по-добре пленничката. Момичето се беше свило на една страна, с гръб към тях. Изглеждаше така, все едно е мъртва.
Белами дръпна Кларк и я избута на леглото ѝ.
— Мисля, че говори английски. Не е казала и думичка, но имам чувството, че разбира какво казваме. Веднага след като получим някаква полезна информация от нея, ще тръгна след Октавия.
Гласът на момчето беше спокоен, но Белами не успя да скрие тревогата си, когато изрече името на сестра си. За момент мислите на Кларк се отдалечиха от земнородната на походното легло и се завърнаха в гората, където тя и Белами следваха дирята на Октавия. Почувства се виновна, че младежът беше изоставил следата, за да я върне в лагера.
— Белами — започна тя, когато друга мисъл се заформи в ума ѝ. — Онези останки, които открихме. Видя ли логото на тях? Пишеше „ТГ“. — Всяко дете в Колонията знаеше, че „ТГ“ означава „Трилиън Галактик“ — компанията, която беше конструирала техния кораб.
— Знам — отвърна младежът. — Но това може да значи всичко.
— Останките не са от нашия кораб — побърза да каже Кларк. Неусетно беше повишила глас от вълнение. — Което ме кара да смятам, че е от нещо друго, което Колонията е изпратила тук долу. Може би някакъв вид дрон? Или пък… — момичето млъкна, подвоуми се дали да изрече на глас онова, което се роди в ума ѝ. — Мисля, че е важно да разберем откъде са се взели — довърши тя.
Белами стисна ръката ѝ.
— Открием ли Октавия, ще отидем да разгледаме.
— Благодаря ти — промълви тихо Кларк. — За всичко. Наясно съм, че ти е отнело много време, за да ме върнеш тук.
— Щеше да е срамота да изгубим единствената докторка на Земята, макар и да е била арестувана, преди да завърши обучението си. Ще ми напомниш ли отново коя част на тялото си да пазя най-много от наранявания? — попита Белами и ѝ се ухили насреща. — Можеш ли да лекуваш друго освен лакти и глезени?
Кларк се зарадва да го види в добро настроение, но това не беше достатъчно, за да заличи чувството ѝ за вина. Тя понижи глас и отново погледна момичето срещу тях: