— Просто… ако се налага да тръгваш, върви. Чувствам се ужасно, че вече загуби цял ден заради мен.
Усмивката му омекна.
— Всичко е наред. — Младежът протегна ръка и разсеяно започна да увива един неин кичур около пръста си. — Смятам, че засега най-разумното, което мога да сторя, е да разбера какво знае земнородната, преди пак да тръгна по следата.
Кларк кимна и почувства облекчение от факта, че Белами не я обвинява за нищо, както и от това, че няма намерение да тръгне веднага.
— Октавия е истинска щастливка, че те има — каза тя, килна глава на една страна и го огледа с усмивка. — Знаеш ли, спомням си добре момента, в който разбрах, че на „Уолдън“ има брат и сестра.
Младежът повдигна едната си вежда.
— Репутацията ми ме предхожда? Май не трябва да се изненадвам. Как можеш да устоиш на изкушението да не говориш за такъв хубавец?
Кларк се блъсна в него и завря лакът в ребрата му. Белами се престори, че много го е заболяло, след което се разсмя.
— Вярно е — съгласи се момичето. — Приятелката ми Лили ви помнеше от детския дом. Ако не бъркам, точните ѝ думи бяха: „Познавам едно момиче, което има по-голям брат. Това е чудесно, още повече че той е изключително привлекателен: никой не може да погледне директно в него. Толкова е ослепителен, че все едно се взираш в слънцето“.
Вместо да се усмихне Белами пребледня.
— Лили? Нали не става въпрос за Лили Марш?
Гърдите на Кларк се стегнаха, щом осъзна какво се беше изплъзнало от устата ѝ току-що. Разбира се, че Белами и Лили се познаваха. Едва ли детският дом на „Уолдън“ имаше много обитатели, нали? Лили рядко споделяше за миналото си, а Кларк не я питаше. Сега момичето осъзна, че така е било по-добре — да смята, че приятелката ѝ е нямала минало, че е нямала нито един близък човек.
— Откъде познаваш Лили? — попита Белами и се вгледа в очите ѝ. Търсеше в тях информацията, която тя толкова усърдно се опитваше да скрие.
— Срещнахме се в болницата по време на обучението ми — отвърна Кларк, без да се опитва да преброи лъжите в това кратко изречение. — Приятели ли бяхте? — Надяваше се момчето просто да свие рамене и да ѝ отговори, че се познават от детския дом.
— Ние бяхме… — Белами млъкна. — Ние бяхме нещо повече от приятели. Лили беше единственото момиче, за което някога ме е било грижа. Преди теб.
— Какво? — Кларк го погледна ужасена. Лили, нейната най-добра приятелка и тестови субект на родителите ѝ, е била…
— Добре ли си? — попита я Белами. — Тревожи ли те фактът, че съм имал приятелка там на кораба?
— Не. Разбира се, че не — отвърна Кларк. — Добре съм. Просто съм изморена. — Сърцето ѝ препускаше, тя се върна на своята половина от леглото и погледна към Белами. По-добре да я смяташе за ревнива и обсебваща, отколкото да му споделеше дори частица от истината.
— Добре — съгласи се младежът, макар да не изглеждаше убеден в думите ѝ. — Защото всичко това беше преди много време.
Не и за нея. Белами може и да смяташе, че смъртта на Лили е била преди много време, но не и Кларк — тя преживяваше последните моменти от живота на приятелката си всеки ден. Все още виждаше лицето ѝ, щом затвореше очи и се опиташе да заспи. Все още чуваше гласа ѝ в главата си.
Смъртта на Лили никога не беше далеч от мислите ѝ. Защото Кларк беше онази, която ѝ я дари.
Глава 7
Глас
Глас и Люк напуснаха апартамента, който виждаха за последен път, в мълчание. Когато излязоха на зловещо празния коридор, момичето хвана младежа за ръката — и двамата бяха шокирани от тишината. Хаосът, който беше завладял кораба през последните няколко дни, явно бе потушен, пометен от тежката вълна на отчаянието. Слабата светлина, която се стелеше от тавана, премигаше уморено като малко дете, което се опитваше да държи очите си отворени.
Поеха по главното стълбище, водещо до ниските нива на кораба, които се използваха за електрическите и водопроводните системи. Никой от двама им не проговори, докато Глас не придърпа Люк до една вентилационна система, пресегна се и свали решетката ѝ.
— Моля те — каза младежът. — Позволи на мен. — Той издърпа скарата от стената и я остави на пода с преувеличен финес. — Сега разбирам, че всички онези часове, които съм прекарал в размисли къде да те изведа на среща, са били напълно излишни. Можел съм просто да те поканя на романтично пълзене във вентилационната система.
— Всичко е заради теб — отвърна Глас и се усмихна, въпреки сълзите, които напираха да потекат от очите ѝ.
— Кое? — Люк разроши косата ѝ. — Хулиганството ли?
Момичето се вдигна на пръсти, за да го целуне.