— Не, жаждата ми за приключения.
Люк я придърпа към себе си и я прегърна.
— Обичам те — прошепна в ухото ѝ. Помогна ѝ да влезе в шахтата, изчака я да се придърпа навътре и отново постави решетката.
Глас спря за миг, за да изтрие сълзите, които замъгляваха зрението ѝ.
— И аз те обичам — прошепна тя, макар да знаеше, че Люк не може да я чуе. Стисна зъби и започна да пълзи по тясната метална шахта.
Докато бавно се придвижваше напред и напрягаше очите си, за да вижда на слабата светлина, Глас се опита да си представи изражението на лицето на майка си, когато отвореше вратата на апартамента им. Дали щеше да е изпълнена с облекчение? Или може би част от нея още щеше да е гневна, задето дъщеря ѝ беше рискувала живота си, за да се промъкне на „Уолдън“? Мисълта, че беше причинила толкова много болка на майка си през последните месеци, накара сърцето ѝ да се свие. Ако това беше краят, Глас се нуждаеше от още един последен шанс да се извини, една последна възможност да ѝ каже колко много я обича.
Момичето потръпна, когато кракът ѝ се удари в металната стена. Ако преди две години някой ѝ беше казал, че един ден ще пълзи във вентилационната система от „Уолдън“ до „Феникс“, щеше да му се изсмее в лицето. Тогава нещата бяха различни — тя беше различна. Усмихна се в мрака. Сега животът ѝ беше в опасност, но поне си струваше рискът.
— … когато Катаклизмът ударил, имало сто деветдесет и пет суверенни нации, макар че повечето се присъединили към един от четирите основни съюза.
Глас се прозя и едва прикри устата си. Учителката им беше намалила осветлението, за да се виждат холограмите по-добре, така че имаше много малка вероятност да забележи как момичето не внимава в час.
— През първите шест седмици на Третата световна война близо два милиона души били убити…
— Кора — прошепна Глас и се наведе над чина си. — Кора.
Момичето вдигна глава и сънено запримигва пред приятелката си.
— Какво?
— … а през следващите шест месеца от глад загинали още пет милиона.
— Получи ли съобщенията ми?
Кора потърка клепачите си и отново примигна, за да активира импланта в роговицата. Присви очи, докато преглеждаше непрочетените си писма, включително и едно от Глас, в което тя я питаше дали иска да отидат до Пункта за обмяна след часовете.
След няколко секунди горният десен ъгъл на зрението на Глас просветна. Тя мигна и съобщението от Кора се появи. — Разбира се, ама трябва да сме бързи. Имам среща с майка ми в 3.
Защо? — върна ѝ в отговор съученичката ѝ.
Градинарски задължения ☺.
Глас се усмихна. „Градинарски задължения“ беше код на семейството на Кора, когато посещаваха соларните полета. Това беше напълно незаконно, но пазачите се правеха на слепи, защото бащата на съученичката ѝ беше шеф на ресурсите и никой не искаше да рискува да го ядоса. На Глас не ѝ пукаше, че Кора и техните получаваха най-добрата продукция по този начин — нейното семейство имаше други облаги — и поради тази причина приятелката ѝ често я канеше да си похапват пресни плодове.
— Да, Кларк? — Учителката посочи към едно момиче на предните редове, което беше вдигнало ръка. Глас и Кора завъртяха очи. Кларк винаги имаше въпрос и преподавателите бяха толкова възхитени от нейното „интелектуално любопитство“, че я оставяха да бръщолеви глупости дори и след края на часа.
— Има ли такива видове, които вече са били изчезнали? Или това се е случило едва след Катаклизма?
— Много интересен въпрос, Кларк. До средата на двайсет и първи век поне една трета от…
— Бих се радвала, ако тя изчезне — промърмори Глас, без да си губи времето да праща съобщение на Кора.
Съученичката ѝ се разсмя, въздъхна и отново положи глава на чина си.
— Събуди ме, когато свършат.
Глас изпъшка.
— Това момиче има нужда от личен живот — прошепна тя. — Ако не млъкне, ще я изхвърля в Космоса.
След като учителката им най-накрая ги пусна, Глас скочи на крака и хвана Кора за ръката.
— Хайде де — простена. — Трябва да си намеря копчета за тази рокля.
— До Пункта за обмяна ли ще ходите? — нетърпеливо попита Кларк, изправена до чина си. — Ще дойда с вас. Опитвам се да намеря възглавница за приятеля си.
Глас изгледа момичето от глава до пети — кърпените ѝ панталони и развлечената ѝ риза приличаха на закупени от Пункта за обмяна на „Аркадия“.